„Заточеници“ на Пейо Яворов

За какво е стихотворението

„Заточеници“ е кратка творба от пет строфи. Всяка строфа има по осем реда. Действието е на кораб, който плава по море при залез слънце. На него са хора, откарани далеч от родината си. Те гледат как брегът се губи и говорят от името на всички: „ний“, „нас“, „ни“. Тук няма сюжет със завръзка и развръзка като в разказ. Има един миг от пътуването и чувствата, които идват с него.

Откъде идва стихотворението

Яворов не измисля тази история. Творбата е породена от реално събитие, Солунската афера от 1901 г. Турските власти разкриват и разгромяват нелегалния Централен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) в Солун. Арестувани и осъдени са 101 души. От тях 84 са изпратени на заточение на 6 юли 1901 г. в Мала Азия, в Подрумкале и в Акра.

Затова първото заглавие е „Към Подрумкале“. По-късно стихотворението става „Заточеници“. Първото име сочи едно място, второто говори за всички, които са откарани далеч от дома си. Над творбата има посвещение: „Т. Александрову“. Така Яворов я посвещава на Тодор Александров, изтъкнат български революционер от Македония и негов приятел. Стихотворението е публикувано във второто издание на сборника „Стихотворения“ от 1904 г.

Строфа по строфа

В първата строфа морето е спокойно. Слънцето залязва, вълните „почиват“, а корабът се носи „с попътни тихи ветрове“. Картината е красива, но ветровете, които са добри за кораба, отвеждат хората все по-далеч. Те се обръщат към брега: „вий, родни брегове“.

Във втората строфа заточениците си казват, че връщане едва ли ще има: „едва ли ще удари час“ за път обратен. Светът ще бъде „сън за нас“. Остава им само споменът. Вардар, Дунав, Марица, Балкана, Странджа и Пирин „ще греят“ като зарица до гроб.

В третата строфа идва горчивината. Те са „рушители на гнет вековен“ и „служители на дълг синовен“. Продал ги е предател, а врагът ги е осъдил. Най-болното е друго: можели са да водят бой „край твоя свят олтар“, но са лишени от тази възможност.

Четвъртата строфа връща вниманието към кораба. Той „не спира“, нощта „простира“ крилото си и на тъмния небосклон едва се мярка Атон. Светлината от първата строфа вече я няма.

В петата строфа заточениците се обръщат назад „за сетен път“ и простират „ръце в окови“ към „изгубения рай“. Последните думи са сбогуване: „Прощавай, роден край!“.

Кои са героите

Героят тук е колективен. Заточениците нямат имена, всеки от тях е един от многото. Говорещият също е един от тях и затова казва „ний“, а не „те“. Така не гледаш отстрани, а си на палубата заедно с тях.

Какво ги свързва? Те са борци за свободата, наказани за вярност към родината. Към нея се обръщат като към живо същество: „родино свидна“, „роден край“. Наричат я „изгубен рай“, защото я виждат като най-ценното, което са загубили.

Защо е елегия

Елегията е лирическо стихотворение за тъга, загуба и раздяла. „Заточеници“ е точно такова. Чувството е мъка, в която има и горчивина към предателя и врага. Времето в стихотворението е кратко, от залез до нощ, но заточениците мислят за цял живот, който остава зад тях.

Кои са темите

В творбата се преплитат няколко теми: раздялата с родните простори и с всичко мило и свято, връзката на човека с отечеството, дългът към него и любовта към него. Една от тях стига по-далеч от стихотворението: какъв е смисълът на човешкия живот, когато са ти отнели най-важното.