„До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов

За какво е откъсът

„До Чикаго и назад“ са впечатленията на един пътешественик от Америка. Разказвачът пише от първо лице и говори на читателите направо: „Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павилион?“. В програмата за 7. клас се изучава откъсът, който започва с този въпрос и свършва с надеждите на търговеца Айвазиян за септември и октомври. Той показва какво вижда разказвачът на изложението и как изглежда там българското.

Пристигането в Чикаго

Разказвачът и приятелят му Филарет идват с влак до Чикаго. Слизат на станцията на 27-а улица и се губят с чемоданите в ръка. Спасява ги заведение с надпис „Pilsner Bier“, където има немци и могат да се разберат. Наемат стая у една стара немкиня за осем дни срещу девет и половина долара. Входът на изложението струва половин долар.

Дворецът, в който се губи цял град

Сградата на мануфактурата е толкова голяма, че Алеко я мери с родното: в нея могат да се поберат не само цялото първо Пловдивско изложение, но и всички жители на Пловдив с покъщнината им. Размерът ѝ е 1687 на 787 фута. Вътре има стотици павилиони. Разказвачът признава, че не е успял да види всичките, и затова върви по средата, за да не се загуби.

Минава край павилионите на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия и Русия. Тича към знаме с триколор, но то се оказва мексиканско. Чак след Япония, Китай, Персия и турското знаме стига до малко дюкянче, над което стои българският флаг.

Българският павилион

Алеко описва предметите един по един. Отпред са две витрини с розово масло. По средата има шкафове с платна, най-вече врачански, и няколко бутилки вино и ракия. Стените са украсени с килими и части от носии. На дъното, в стъклен шкаф, са наблъскани кутии с тютюн, които посетителят усеща по-скоро с носа, отколкото с очите. Има и восъчни фигури: селска булка, шоп и майор в парадна униформа. На бюрото на г. Шопов е закачена картата на България.

Спри се на тези предмети. Те са малко и подредени като в дюкян: масло, платно, вино, тютюн. Така предметната обстановка ти показва как българското изглежда в очите на посетителите.

Г-н Шопов и любопитните американки

Картата е нужна, защото американките не знаят откъде идва розовото масло. Господин Шопов им дава урок по география. Започва от Цариград, защото иначе не разбират, стига с бастуна до Едирне, после до София и накрая спира в Розовата долина. Той я е прекръстил на „тъй наречения земен рай“. Американките го слушат със зяпнала уста и повтарят „Oh, yes! Oh, yes, all right!“.

Разказвачът стои до бюрото и си закрива лицето с български вестник. Страхува се, че ще го помолят да преведе нещо от него. Във вестника пише за „абички и салаши“ и „Михалакеви възпитаници“. Той си представя как американките ще разберат тези думи и как ще разказват на приятелките си за българските педагози. Това е шега с превода, но показва и нещо друго: двата свята трудно се разбират.

Айвазиян и „Bulgarian curiosities“

След това Шопов води разказвача на Midway Plaisance. Това е панаир с дължина около три километра, където според разказвача се вижда целият свят. Там е бараката на софийския гражданин Айвазиян с надпис „Bulgarian curiosities“. Вътре има манекени в шопски носии, монети, марки, пешкири, гайди, кавали и тамбури. До една маса седи българинът Ганьо Сомов с антерия и червен пояс. Изпратил го е цариградски евреин да продава терше.

Около восъчната булка се събират американки. Помощникът им разказва за носията и им откъсва по две-три засъхнали листенца от чемшира. Айвазиян подвиква от касата: „Земай им по пет цента бе, нали ги видиш какви са будали!“. За ножиците съветва да искат два долара вместо един и да кажат, че са останали от Насрадин Ходжа.

Как гледа на това разказвачът

Алеко не се подиграва на американките. Те са любопитни и питат за всичко. Смешно е как българите се представят пред тях: с восъчен майор, с „рядкости“ и с цени, които растат според наивността на купувача. Все пак разказвачът не е жесток. За Айвазиян казва, че е труженик, който заслужава повече внимание и поддръжка. Търговецът има стока, спряна в митницата, и няма пари да плати митото.

Затова откъсът оставя въпроси, на които можеш да отговориш със свои думи. Как искаме да ни виждат другите? Какво избираме да покажем за себе си? Кога любовта към родното се превръща в търговия с „рядкости“?