"Немили-недраги" от Иван Вазов

Механата, в която чакат хъшовете

Действието започва в една влажна декемврийска нощ в град Браила, в днешна Румъния, няколко години преди Освобождението на България през 1878 година. Там живеят хъшовете - българи, избягали от Османската империя, защото са участвали в борбата срещу нея. Събират се в кръчмата на Странджата, когото наричат Знаменосеца, защото някога е носил знамето на чета. Над вратата пише "Народна кръчма на Знаменосецът". Там хъшовете ядат боб, пият евтино вино и разказват за битките. Често плащат на вяра, защото нямат пари.

Кой е кой сред хъшовете

Повестта няма един главен герой. Тя разказва за цяла група. Македонски разказва най-увлекателно за битките и има силно влияние над другарите си. За него се говори, че е бил войвода на хайдушка чета в Македония. Героят има истински прототип: хъша и четника Христо Македонски. До него са Хаджията, Попчето, който е бил поп в четата на Филип Тотю, и Петко Мравката. В първата нощ Македонски довежда в кръчмата и най-младия, двайсетгодишния Бръчков, който току-що е дошъл от Турция.

Във втора глава хъшовете заспиват, а повествователят говори обобщено за тях. Всички врати в чуждия град са затворени за тях, гладните дни идват всяка седмица, а работа почти няма. Бръчков сънува подвизите на четите, за които е слушал вечерта. Така Вазов показва колко различни хора е събрала една и съща съдба.

Свадата в механата

В трета глава, на обяд в кръчмата, Мравката ругае чорбаджиите, а Димитрото ги защитава. Хъшовете се нахвърлят върху Димитрото и искат да го изхвърлят навън, а той вади револвер. Епизодът показва колко лесно избухват хора, затворени между чакането и бедността. Странджата ги спира. Казва, че е виждал Димитрото в битка и че той е юнак. После вдига чаша и говори за славните битки и за дълга към отечеството. В тази реч той казва, че хъшовете гладуват и се скитат "немили-недраги по чуждите места". Оттам идва и заглавието на повестта.

Смъртта на Странджата и писмото до Левски

В пета глава Странджата се разболява тежко. Хаджията и Попчето тръгват да търсят храна и не се връщат. При болния остава само Бръчков. Преди смъртта си Странджата му дава две скъпи неща: мемоара на Революционния комитет от 1867 година и парче от старо знаме с думите "...или смърт!". След два дни умира. Бръчков продава съдовете от кръчмата, за да плати погребението.

В десета глава Македонски изпълнява опасна задача. Хъшовете трябва да изпратят човек при Васил Левски, който е в Русчук, в къщата на баба Тонка. Македонски сам се предлага, защото е живял шест месеца в Русчук и познава града. В студена февруарска нощ той минава пеша по замръзналия Дунав. Пред него се изпречва ивица незамръзнала вода. Той откъртва дъска от една колиба на брега и я прави на мост. После се промъква между турските караули, стига до баба Тонка и предава писмото на Левски. Тази глава показва Македонски в най-доброто му: смел, издръжлив и находчив.

Битката при Гредетин и годините след нея

В последните глави хъшовете се бият като доброволци при Гредетин по време на Сръбско-турската война от 1876 година. Почти всички загиват. Бръчков пада с куршум в главата, загиват и Владиков и Хаджията. Попчето и Мравката замръзват от студ, докато се връщат пеша след войната. Жив остава само Македонски. Единайсетте му рани заздравяват, но дясната му ръка изсъхва.

Краят на последната глава е като епилог. Години по-късно Македонски е разсилен и мете с лявата си ръка една канцелария. Героят от Гредетин трепери пред гласа на грубия писар. Повестта завършва с думите: "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." Това е най-тъжният момент в цялата творба.

Как е изградена творбата

"Немили-недраги" е повест - по-дълга от разказ, с повече герои и епизоди, но без сложността на роман. Затова тя няма един сюжет от началото до края, а поредица от картини: механата, свадата, болестта на Странджата, пътят на Македонски, битката. Заглавието значи хора, които никому не са мили и драги. Точно такива са хъшовете в чуждия град: бедни, гладни и забравени, макар да са готови да умрат за родината.