Дихателната система на човека

Защо дишаме

Всяка клетка на тялото ти има нужда от кислород, за да получи енергия от храната. Затова дишаме без прекъсване - и денем, и нощем, дори насън. Дихателната система поема кислорода от въздуха и изхвърля обратно въглеродния диоксид, който клетките изхвърлят като отпадък.

Пътят на въздуха започва в носа

Въздухът влиза през носната кухина, където малки косъмчета и лепкава течност улавят прах и микроби, а самият въздух се затопля и овлажнява. Затова е по-здравословно да дишаме през носа, отколкото през устата - устата прескача цялото това филтриране.

Гърлото и гръкланът

От носа въздухът минава през гърлото, общо за въздуха и за храната, а после през гръкляна - тясната част с гласните струни, където се образува гласът ти. Малко капаче на гръкляна се затваря автоматично при преглъщане, за да не влезе храна в дихателните пътища.

Трахеята и бронхите

Трахеята е тръба, укрепена с хрущялни пръстени, за да остава винаги отворена. Тя се разделя на два бронха - по един за всеки бял дроб, а вътре в дробовете те се разклоняват отново и отново, като клони на дърво, преминаващо във все по-тънки клончета.

Белите дробове и алвеолите

Най-тънките клончета завършват с милиони мънички торбички, наречени алвеоли. Именно там става истинската размяна: кислородът преминава през тънката им стена в кръвта, а въглеродният диоксид излиза от кръвта в алвеолите, за да бъде издишан. Ако разпънеш всички алвеоли на един човек, повърхността им би покрила цял тенис корт.

Диафрагмата: мускулът, който диша

Белите дробове нямат собствени мускули - те се движат благодарение на диафрагмата, широк мускул под тях. Когато се свие и слезе надолу, гръдният кош се разширява и въздухът се засмуква навътре - това е вдишване. Когато се отпусне, дробовете се свиват и въздухът излиза навън - издишване.

Кашлицата и кихането

Кашлицата и кихането са защитни рефлекси: изхвърлят с рязка сила прах, микроби или дразнители от дихателните пътища. Затова не са нещо лошо само по себе си - тялото се пази от натрапници. Важно е само да ги правим в лакътя си, за да не заразяваме другите наоколо.

Спортът увеличава дробния обем

Белите ти дробове не растат от упражнения, но се учат да работят по-ефективно. При редовно бягане, плуване или колоездене мускулите около гръдния кош укрепват, а тялото се научава да поема повече въздух с всяко вдишване. Затова спортистите обикновено дишат по-бавно и по-дълбоко от хора, които не спортуват - дробовете им вършат повече работа с по-малко вдишвания.

На по-голяма височина въздухът е по-рядък

Колкото по-нависоко се изкачиш - например в планина, толкова по-рядък става въздухът и в него има по-малко кислород в един и същ обем. Затова алпинистите дишат учестено и се уморяват по-бързо на връх, отколкото на морското равнище, а тялото им с времето свиква и произвежда повече червени кръвни клетки, за да пренася наличния кислород по-успешно.

Грижа за дихателната система

Чистият въздух, редовното движение и избягването на цигарен дим пазят дробовете здрави. Настинките, бронхитът и възпалението на белите дробове засягат точно дихателните пътища, описани дотук, затова кашлица, която не минава, винаги заслужава преглед при лекар.