Третата българска държава

Раждането на новата държава

След Освобождението (1878) се изгражда Третата българска държава (след Първото и Второто българско царство). Княжество България трябва да се устрои като модерна държава: със закони, управление, армия и икономика.

Учредителното събрание

За да се устрои държавата, се свиква Учредително събрание във Велико Търново. То има задачата да изработи основния закон на новата държава: конституцията. Това е първата крачка към модерното управление.

Търновската конституция (1879)

През 1879 г. е приета Търновската конституция: първият основен закон на свободна България. Тя е за времето си демократична: гарантира права и свободи на гражданите и установява парламентарно управление.

Какво урежда конституцията

Търновската конституция урежда устройството на държавата: княз начело, Народно събрание (парламент), права и свободи на гражданите. Тя поставя основите на българската демокрация и парламентаризъм.

Първият княз

За пръв български княз е избран Александър Батенберг. Младата държава прави първите си стъпки в управлението, икономиката и международните отношения. Изграждат се институции, училища, армия: основите на модерната държава.

Проблемът с разделението

Берлинският договор е разделил българите: Княжество България на север и Източна Румелия на юг (под османска върховна власт). Българите от двете области копнеят за обединение. Това е първата голяма национална задача.

Съединението (1885)

През 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е важна крачка към националното обединение, постигната благодарение на волята на самите българи. „Съединението прави силата" става национален девиз.

Защитата на Съединението

Съединението е защитено във война (Сръбско-българската война), в която младата българска армия побеждава. Така България отстоява обединението си и доказва, че може да защити националните си интереси. Това укрепва държавата.

Изграждането на модерна държава

През следващите години България се модернизира: строят се железници, училища, университет, развива се стопанството. Изгражда се модерна европейска държава. София се превръща в истинска столица.

Независимостта (1908)

Макар свободна, България формално все още признава върховната власт на султана. През 1908 г. е обявена Независимостта: България става напълно независимо царство. Това е важна крачка към пълния държавен суверенитет.

България става царство

С обявяването на Независимостта българският владетел приема титлата цар, а България: царство. Така страната заема равноправно място сред европейските държави. Националното самочувствие нараства.

Незавършеното обединение

Въпреки Съединението и Независимостта, много българи (особено в Македония и Одринско) остават извън държавата. Националното обединение остава недовършено и ще доведе до Балканските войни. Това е болезнен проблем за десетилетия напред.

Защо я изучаваме

Третата българска държава е нашата съвременна държава: с нейните закони, институции и граници, които продължават и днес. Разбирането на изграждането ѝ обяснява много за съвременна България и за нашата демокрация.

Около нас

Наследството ѝ е живо: Търновската конституция е основа на нашата държавност, празникът на Съединението (6 септември) и Денят на независимостта (22 септември) се честват всяка година. Те са част от националния календар.

Великото народно събрание

За най-важните държавни решения (като избор на владетел или промяна на конституцията) се свиква Велико народно събрание с повече представители. Така най-съдбовните въпроси се решават с по-широко народно участие. Това е част от демократичното устройство.

Първият университет

Сред големите дела на новата държава е създаването на Софийския университет: първото българско висше училище. То подготвя учители, лекари, юристи и учени. Образованието става опора на модерната държава и двигател на нейното развитие.

Разцветът на културата

В свободната държава разцъфтяват културата и науката: литература, изкуство, театър, наука. Иван Вазов твори своите велики творби. България гради своя модерна култура, стъпила върху наследството на Възраждането. Това е време на национален подем.

Празниците на държавността

Важните дати на Третата българска държава са национални празници: 3 март (Освобождение), 6 септември (Съединение), 22 септември (Независимост). Те ни напомнят как стъпка по стъпка България се изгражда като свободна и независима държава.

Около нас

Държавата, изградена тогава, е същата, в която живеем днес: с конституция, парламент и национални символи. Когато честваме 6 и 22 септември или гледаме знамето, се докосваме до делото на хората, които изградиха модерна България.

Държавните символи

Третата българска държава приема и своите национални символи: знаме, герб и химн. Те изразяват единството и достойнството на свободния народ. И днес българското знаме и химнът ни свързват с делото на хората, изградили модерна България.

Кратко обобщение

Третата българска държава се изгражда след Освобождението: Търновската конституция (1879) установява парламентарно управление; Съединението (1885) обединява Княжеството с Източна Румелия; Независимостта (1908) прави България царство. Националното обединение остава незавършено.