7. клас · История и цивилизации

Съединението на България (1885 г.)

На 6 септември всяка година България празнува. Но какво точно се случва през 1885 г. в Пловдив и как разделената българска земя най-накрая става една държава? Да проследим стъпка по стъпка как се ражда Съединението.

⏱ 4 мин четене✅ По програмата на МОН

Разделената България

След Освобождението през 1878 г. Берлинският договор разделя българската земя на две. На север остава свободното Княжество България, а на юг: Източна Румелия, автономна област, която официално остава под върховната власт на османския султан. Границата минава през Стара планина.

Копнежът за единство

В Източна Румелия живеят предимно българи, които говорят същия език и честват същите празници като братята си на север. Разделението не ги устройва: те мечтаят двете части на българската земя да заживеят в обща държава.

Тайният комитет

Обединението се подготвя тайно от Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Комитетът организира съмишленици в градовете на Източна Румелия и планира деня, в който областта сама да обяви, че се присъединява към Княжеството.

Пловдив, 6 септември 1885 г.

В нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. въстаници превземат управлението в Пловдив, столицата на Източна Румелия. На сутринта пред развълнувана тълпа е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Градът посреща новината с радост.

Князът приема обединението

Известието стига бързо до княз Александър Батенберг, владетеля на Княжество България. Въпреки риска от международни усложнения, той приема Съединението и застава начело на новата обединена държава. Народната воля надделява над предпазливостта.

Тревога сред Великите сили

Обединението нарушава границите, договорени в Берлин, затова Великите сили посрещат новината с тревога. Съседна Сърбия усеща обединена България като заплаха за собственото си влияние на Балканите и решава да посегне с оръжие.

Сръбско-българската война

Само месец по-късно, през ноември 1885 г., Сърбия напада България. Младата българска армия, повикана набързо от южната граница, посреща противника край Сливница и печели решаваща победа. Съединението е защитено с оръжие точно когато е най-застрашено.

Признаването на Съединението

Военната победа отваря пътя и към дипломатическа победа. През 1886 г. с Топханенското споразумение османският султан признава Съединението: княз Александър Батенберг става за пет години и генерал-губернатор на Източна Румелия. Обединението вече е признато официално.

Хората зад Съединението

Начело на подготовката застава Захари Стоянов, писател и деец на БТЦРК, известен и с разказа си за Априлското въстание. Той и съмишлениците му убеждават хиляди българи в Източна Румелия, че обединението трябва да дойде от самите тях, а не да чака решение на Великите сили.

Смелостта на едно младо войнство

Българската армия през 1885 г. е млада: изградена е едва няколко години по-рано, след Освобождението. Затова победата при Сливница изненадва Европа: малка и неопитна армия защитава успешно решението на своя народ срещу по-голям съсед. Тази смелост се превръща в разказ, който българите помнят с гордост.

Международните последици

Макар отначало обединението да тревожи Европа, с течение на времето Великите сили приемат новото положение. Съединението показва, че границите, начертани в Берлин, не могат да спрат волята на един народ да живее заедно. Това вдъхновява и следващите борби на българите за пълно национално обединение.

6 септември 1885Обявяване в Пловдив Ноември 1885Победа при Сливница 1886Топханенско споразумение
Трите стъпки на Съединението: обявяване, военна защита и дипломатическо признаване.

Какво печели България

След Съединението територията, населението и стопанският потенциал на България нарастват значително. Обединената държава разполага с повече земеделие, повече градове и по-силна армия. Съединението поставя основите на модерна и по-силна българска държава.

„Съединението прави силата“

Тези думи стават национален девиз след 1885 г. Те напомнят, че разделени сме по-слаби, а обединени: по-силни. Девизът и днес се среща по паметници и документи, свързани със събитието.

Празникът днес

6 септември е национален празник на България и днес. Всяка година страната отбелязва деня, в който Съединението е обявено в Пловдив: с тържества, паради и слово за смелостта на хората от 1885 г.

Защо го изучаваме

Съединението показва, че малка държава може да отстои волята на своя народ дори срещу натиска на по-силни съседи. То е урок за единство, смелост и дипломация: три неща, които изграждат модерна България.

🔎 Опитай вкъщи: подреди събитията

Подреди по ред: обявяване на Съединението (6 септември 1885), Сръбско-българската война (ноември 1885), признаването с Топханенското споразумение (1886). После обясни с една дума защо Сърбия напада България.

Сега се упражни с играта

💡 Добре е да знаеш

Кога е обявено Съединението?

На 6 септември 1885 г., в Пловдив.

Какво се съединява през 1885 г.?

Княжество България и Източна Румелия стават една държава.

Кой организира обявяването?

Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Как е защитено Съединението?

С победа над Сърбия в Сръбско-българската война (1885-1886), включително при Сливница.

Кога е признато официално Съединението?

През 1886 г. с Топханенското споразумение: султанът признава княз Александър Батенберг за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Какъв е националният девиз след Съединението?

„Съединението прави силата“.

🚀 Упражнявай се с над 900 игри по програмата на МОН

Започни безплатно, играй по темата и проследявай напредъка си.

Започни безплатно
БГ Училище
Уроците ни следват учебната програма на МОН и са създадени с грижа за това всяко дете да разбира лесно.
📖 Източник: МОН учебна програма по история и цивилизации за 7. клас.