7. клас · История и цивилизации

Сръбско-българската война 1885: войната на капитаните

На 2 ноември 1885 г. сръбската армия нахлува в България. По днешния календар това е 14 ноември. Само два месеца след Съединението младата българска войска трябва да го защити. Срещу сръбските генерали застават български капитани и майори.

⏱ 5 мин четене✅ По програмата на МОН

Този урок започва там, където свършва Съединението: с войната за неговата защита. Как Източна Румелия и Княжество България стават една държава, разказва урокът Съединението на България (1885 г.).

Защо крал Милан започва войната

Съединението от 6 септември 1885 г. прави България по-голяма. Почти всички Велики сили и балкански държави го посрещат с недоволство. Руският император не подкрепя Съединението. Османската империя заплашва с военна намеса, но не смее да действа без одобрението на Великите сили. Сърбия и Гърция настояват да бъдат обезщетени с български земи.

Княз Александър I и правителството на Петко Каравелов търсят признание с дипломатически средства. Сръбският крал Милан обаче решава да започне война. Целта му е да завземе български земи и да укрепи престола си. Войната е негово решение.

Войната на капитаните

Русия е против Съединението. Затова тя изтегля своите офицери от българската войска. Командването остава в ръцете на млади български капитани и майори. Срещу тях стоят сръбски генерали. Оттук идва и името „войната на капитаните срещу генералите“.

Силите в началото не са равни. България разполага с около 32 000 войници, а Сърбия изпраща 60 000. На помощ идват доброволци. Във войната в защита на Съединението участват и 18 000 български турци и мюсюлмани.

В началото на войната 32 000 българи 60 000 Сливница, 7 ноември 32 000 българи 40 000 Видин до 6 000 защитници около 11 000
Тъмните ленти са българските сили, светлите са сръбските. И в трите случая българите са по-малко.

Бързият поход от юг

На 2 ноември 1885 г. сръбската армия преминава границата. По днешния календар датата е 14 ноември. Българските войски в Южна България пазят границата с Османската империя. Те получават заповед да се прехвърлят спешно към сръбската граница. Тези части пристигат като подкрепление за решителните боеве.

Битката при Сливница

Решителните боеве се водят при Сливница на 5-7 ноември 1885 г. По днешния календар това са 17-19 ноември. На 7 ноември 40 000 сръбски войници стоят срещу 32 000 български. Младата българска войска разбива противника.

След Сливница за броени дни българските части освобождават заетите от сърбите земи. После пренасят военните действия на сръбска територия. На 26-27 ноември 1885 г. по днешния календар те превземат град Пирот.

Отбраната на Видин

Сръбски части обсаждат и Видин. Крепостта пазят не повече от 6 000 души. Срещу тях стоят около 11 000 сръбски бойци. Капитан Атанас Узунов отбива водата на Дунав в каналите около крепостта. Така Видин се оказва обграден с вода. Защитниците не допускат крепостта да бъде превзета.

Кой спира войната

Българската армия вече е в Сърбия, когато се намесва Австро-Унгария. От нейно име граф Кевенхюлер заплашва, че тя ще влезе във войната. Княз Александър I е принуден да спре настъплението.

Мирът се подписва в Букурещ на 19 февруари 1886 г. По днешния календар това е 3 март 1886 г. Букурещкият договор възстановява положението отпреди войната. Границата между двете държави остава същата.

2 ноември 1885нахлуване → 5-7 ноемвриСливница → Пирот и Видиннастъпление и отбрана → 19 февруари 1886Букурещки договор → 24 март 1886Топханенски акт
Датите са по стария стил, както в учебника.

Какво печели България

Договорът не дава на България нито една нова земя. Героизмът на войската обаче убеждава Великите сили, че двете български части вече не може да бъдат разделени. Европа е възхитена от смелостта на войниците и доброволците и от уменията на младите български капитани.

На 24 март 1886 г. в Цариград България и Османската империя подписват Топханенския акт. С него българският княз става управител и на Източна Румелия. Така войната защитава Съединението.

„Новото гробище над Сливница“

Иван Вазов посвещава на загиналите стихотворението „Новото гробище над Сливница“. В него поетът пита загиналите: „Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир?“ Отговорът идва в следващия куплет: „Българийо, за тебе те умряха“. По стихотворението е създаден траурният марш на българската войска.

🔎 Опитай вкъщи: два календара

Учебникът дава датите от 1885 г. по стария стил. Сравни три двойки дати от урока: 2 ноември и 14 ноември, 5 ноември и 17 ноември, 19 февруари и 3 март. С колко дни се различава всяка двойка? После разкажи на някого вкъщи защо тази война се нарича война на капитаните.

Сега се упражни с играта

▶️ Гледай и видеото

Сръбско-българската война 1885 - Войната на капитаните | БГ Училище

Сръбско-българската война 1885 - Войната на капитаните | БГ Училище

Гледай →

💡 Добре е да знаеш

Кога е Сръбско-българската война?

Сърбия напада България на 2 ноември 1885 г. по стария стил, или 14 ноември по днешния календар. Мирът е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г., или 3 март 1886 г. по днешния календар.

Какви са причините за Сръбско-българската война?

Съединението прави България по-голяма. Сърбия и Гърция настояват за обезщетение с български земи. Крал Милан решава да започне война, за да завземе български земи и да укрепи престола си.

Кои са главните сражения?

Главните сражения са боевете при Сливница на 5-7 ноември 1885 г., превземането на Пирот и отбраната на Видин.

Защо войната се нарича война на капитаните?

Русия изтегля офицерите си от българската войска. Българските части се командват от капитани и майори, а срещу тях стоят сръбски генерали.

Какви са последиците от войната?

Букурещкият договор възстановява положението отпреди войната. Победите убеждават Великите сили да приемат Съединението. С Топханенския акт от 24 март 1886 г. князът става управител и на Източна Румелия.

Урокът ти беше полезен? Изпрати го на някого, на когото ще помогне.

Сподели във Facebook

🚀 Упражнявай се с над 1000 игри по програмата на МОН

Започни безплатно, играй по темата и проследявай напредъка си.

Започни безплатно
БГ Училище
Уроците ни следват учебната програма на МОН и са създадени с грижа за това всяко дете да разбира лесно.
📖 Източник: МОН учебна програма по история и цивилизации за 7. клас.