Апостолите на свободата

Кой е апостол на въстанието

В българската революционна организация думата апостол не значи ученик на Христос, а пратеник и организатор. Апостолите пътуват тайно из страната, убеждават хората и изграждат мрежата от комитети, която трябва да вдигне цялата страна едновременно.

Срещата в Гюргево

След неуспешния опит за въстание през септември 1875 г. около петнайсетина решителни комитетски дейци се събират в румънския град Гюргево. Заседанията ръководи Стефан Стамболов. Целта е нов, по-добре подготвен план.

Новият план

Гюргевските апостоли разделят страната на революционни окръзи и определят по един апостол за всеки. Задачите са ясни: революционна пропаганда, военна подготовка на населението, саботажи по жп линиите и телеграфа, укрепени лагери в планините и създаване на Временно българско правителство.

Четирите революционни окръга

Окръзите и техните апостоли са четири. Първи Търновски окръг води Стефан Стамболов. Втори Сливенски води Иларион Драгостинов. Трети Врачански води Стоян Заимов. Четвърти Пловдивски (Панагюрски) води двойка апостоли: Панайот Волов и Георги Бенковски.

Завръщането в българските земи

В края на декември 1875 г. и в първите дни на 1876 г. апостолите преминават в България, всеки към своя окръг. Там ги чака истинската, трудна работа.

Работата по места

Апостолите възстановяват старата комитетска мрежа от времето на Левски и създават нови комитети. Убеждават хората чрез пропаганда: например тълкуват цифрите на годината 1876 като знак, че "Туркия ке падне". Купуват и изработват оръжие, обучават мъжете, строят складове за припаси и шият въстанически знамена и униформи.

Събранието в Оборище

В навечерието на въстанието представители на комитетите от Четвъртия окръг се събират на общо събрание в местността Оборище, близо до Панагюрище. Там обсъждат последните подробности: как да се въоръжат хората, как окръзите да се известяват взаимно и кога точно да се вдигне народът. Събранието показва, че въстанието не е хрумване на един човек, а решение, взето заедно от десетки комитети. Днес Оборище е паметно място на тази среща.

Предателството ускорява всичко

Най-добре подготвен е Четвъртият, Пловдивският окръг. Точно там обаче турските власти научават за плановете и се опитват да арестуват водачите. Затова Тодор Каблешков обявява въстанието по-рано от плана: на 20 април 1876 г. в Копривщица.

Кървавите писма

Вестта за започналото въстание тръгва към другите селища с бързи съобщения, наречени "кървави писма". Най-масово въстанието обхваща Средногорието (Панагюрище, Клисура, Стрелча) и Родопите (Батак, Перущица, Брацигово).

Хвърковатата чета

Георги Бенковски събира конен отряд, познат като Хвърковатата чета, който действа в района около Панагюрище. Христо Ботев организира своя чета и се насочва към Врачанския Балкан, в Третия окръг.

Отзвукът, който апостолите не очакват

Въстанието е потушено с жестокост, но саможертвата на апостолите и въстаниците предизвиква огромен отзвук в Европа: стотици вестникарски статии, реч на Виктор Юго, разследване на журналиста Макгахан. Така подготовката на апостолите, макар и завършила с трагедия, приближава Освобождението.

Защо ги наричаме апостоли

Името остава заради саможертвата им: те тръгват, знаейки риска, за да подготвят народа за въстание, също както преди тях е правил Васил Левски. Работата им превръща разпръснати идеи в организирана борба.

Кратко обобщение

След срещата в Гюргево през 1875 г. българските революционери разделят страната на 4 окръга с апостоли: Стамболов, Драгостинов, Заимов, Волов и Бенковски. Апостолите изграждат комитети и готвят въстание, но предателство принуждава Тодор Каблешков да го обяви по-рано, на 20 април 1876 г. в Копривщица.