Обсадата на Плевен: пет месеца, които решават войната
Пет месеца един град в Северна България спира руската армия. Три щурма срещу него се провалят. Хиляди войници загиват. Краят идва на 28 ноември 1877 г., в гъста мъгла над река Вит.
Защо Плевен е важен
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Започва Руско-турската освободителна война. Решаващите боеве са на Дунавския фронт, тоест в българските земи.
През юни руската армия минава река Дунав при Свищов. През първите седмици тя напредва бързо. Предният отряд на генерал Гурко минава дори на юг от Стара планина.
Скоро обаче пред руснаците застава Плевен. Докато градът не падне, руската армия не може да тръгне към Одрин и Цариград. Затова боевете за Плевен решават хода на цялата война.
Датите в урока са по стария календар, който се ползва тогава. За днешния календар към тях добавяш 12 дни.
Крепост от пръст
Във Видин стои турски корпус, воден от Осман паша. Той тръгва на изток и пристига в Плевен на 7 юли, почти заедно с руснаците.
Осман паша не излиза на открит бой. Той копае. Около града войниците му изграждат редути, окопи и насипи. Редутът е земно укрепление, затворено от всички страни с вал и ров. Най-известни са редутите Кованлък и Гривица. Така Плевен се превръща в крепост от пръст.
Трите щурма
На 8 юли руснаците атакуват за първи път. Губят над 2000 души убити и ранени.
На 18 юли идва втората атака. Този път загубите са над 7000 души. След тази победа Осман паша получава прозвището Гази, което означава "победител".
В края на август срещу Плевен застават около 75 500 войници. От тях 23 000 са румънци, съюзници на Русия. Третият щурм също се проваля. Русия губи над 12 000 души. Румънците губят около 3000 души в боевете при Гривица.
Белия генерал
При третия щурм най-много се откроява генерал Михаил Скобелев. Той носи бяла униформа и язди бели коне. Затова войниците го наричат Белия генерал.
Отрядът на Скобелев превзема редута Кованлък. Подкрепа обаче не идва. Турците си връщат редута. Капитан Горталов загива при отбраната му.
"Четвърти щурм няма да има"
След третия щурм при Плевен пристига военният инженер Едуард Тотлебен. Той казва: "Четвърти щурм на Плевен няма да има."
Тотлебен избира блокадата. Блокадата е обкръжаване на град, така че в него да не влиза нищо: нито храна, нито патрони, нито нови войници. Около Плевен се изгражда пръстен от окопи.
Руснаците взривяват бентовете на реките Тученица и Гривишка. Така спират 24 воденици. Воденицата мели зърното на брашно. Без брашно няма хляб.
През октомври падат селата Горни Дъбник и Телиш. Последният път за храна и патрони към Плевен е отрязан. От 10 ноември турските войници получават само една трета от хляба си.
Пробивът през Вит
На 18 ноември Осман паша събира военен съвет. Решението е армията да пробие обсадата на запад, през река Вит.
На 28 ноември 1877 г. войниците му минават по моста над Вит още през нощта. Гъстата мъгла крие движението им. Сутринта те удрят и пробиват първата линия на обсадата. След нея пада и втората.
Тогава пристигат руските резерви. Турските войници отстъпват към моста. Те са твърде много, затова мостът се задръства. Перилата се чупят. Войници падат във водата. Снаряд убива коня на Осман паша. Самият паша е ранен в крака.
Около 14 часа над моста се вдига бяло знаме. Плевен пада.
Сабята на пашата
Осман паша предава сабята си на генерал Иван Ганецки. В плен тръгват 10 паши, около 2000 офицери и около 40 000 войници.
После руският император Александър II връща сабята на Осман паша. Така той показва уважение към противника, който пет месеца е спирал армията му.
Осман паша е отведен в плен в Харков. След войната се връща в Цариград и става военен министър. Умира през 1900 г.
В историята е важно да видиш събитието от двете страни. За Османската империя Осман паша е Гази, победителят от летните боеве. За българите падането на Плевен приближава свободата.
Какво следва след Плевен
Руските войски, които са обсаждали Плевен, вече не са нужни там. Те тръгват на юг, към София и Шейново. После армията се насочва към Одрин и Цариград.
Османската империя иска примирие. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Как се ражда новата българска държава, разказва урокът за Освобождението на България.
Плевен днес
В центъра на Плевен стои параклисът-мавзолей "Свети Георги". В него почиват костите на руски и румънски войници, загинали в боевете за града.
До редута Кованлък, на мястото на третия щурм, е Панорамата. Платното в нея е дълго 115 метра и показва боевете за града. Обсадата и боевете за Плевен се наричат Плевенската епопея. Епопея е поредица от героични събития.
28 ноември по стария календар е 10 декември по днешния. Затова 10 декември е празник на Плевен.
Начертай линия на времето от 8 юли до 28 ноември 1877 г. Отбележи трите щурма, падането на Горни Дъбник и Телиш и пробива през Вит. После пресметни колко дни минават от първата атака до падането на Плевен. Провери: отговорът е 143 дни.
Сега се упражни с играта
💡 Добре е да знаеш
Кога е обсадата на Плевен?
През 1877 г., от юли до 28 ноември по стария календар. Обсадата трае около пет месеца. По днешния календар Плевен пада на 10 декември.
Колко щурма има срещу Плевен?
Три: на 8 юли, на 18 юли и в края на август 1877 г. И трите се провалят. После генерал Тотлебен обкръжава града с блокада.
Кой защитава Плевен?
Осман паша. Той идва с корпуса си от Видин и превръща града в крепост от редути, окопи и насипи.
Защо Скобелев е наречен Белия генерал?
Защото носи бяла униформа и язди бели коне. При третия щурм отрядът му превзема редута Кованлък.
Защо Плевен е важен за Освобождението?
Докато Плевен не падне, руската армия не може да тръгне към Одрин и Цариград. След падането на града тя настъпва на юг, а през март 1878 г. е подписан Санстефанският мир.
Какво е Панорамата в Плевен?
Сграда до редута Кованлък, на мястото на третия щурм. Платното в нея е дълго 115 метра и показва боевете за града.
🚀 Упражнявай се с над 1000 игри по програмата на МОН
Започни безплатно, играй по темата и проследявай напредъка си.
Започни безплатно