Времената на глагола

Глаголът и времето

Глаголът показва действие и носи информация кога се случва то: в миналото, сегашно или бъдеще. Българският език има богата система от времена, особено в миналото.

Сегашно време

Сегашното време показва действие, което се случва сега или редовно: „чета", „пиша". То е изходната точка, спрямо която мерим миналото и бъдещето.

Минало свършено време

Миналото свършено показва завършено минало действие: „четох", „написах". Действието е приключило. Затова го наричаме „свършено": то е свършило.

Минало несвършено време

Миналото несвършено показва продължаващо или повтарящо се минало действие: „четях", „пишех". Тогава нещо траеше или се случваше редовно в миналото.

Свършено и несвършено: разликата

„Четох книгата" (свършено: прочетох я докрай) срещу „Четях книга" (несвършено: бях в процес). Свършеното гледа края, несвършеното: продължителността.

Бъдеще време

Бъдещето време показва действие, което предстои: образува се с частицата „ще" + глагол: „ще чета", „ще пиша". Отрицанието е „няма да чета".

Как разпознаваме времето

Питай се кога се случва действието и завършено ли е. Думи като „вчера, тогава" сочат минало; „сега, днес": сегашно; „утре, скоро": бъдеще.

Глаголът се мени по лице и число

Във всяко време глаголът се мени по лице (аз, ти, той) и число: „четох, чете, четохме". Окончанието подсказва кой върши действието.

Времето в разказа

В разказа миналите времена работят заедно: несвършеното рисува фона („Валеше дъжд"), свършеното движи действието („Изведнъж някой почука"). Така историята оживява.

Защо е важно

Правилната употреба на времената прави разказа ясен: читателят разбира кога и как се случва всичко. Българската глаголна система е богата и точна.

Сегашно време

Сегашното време показва действие, което се случва сега или редовно: „Пиша.", „Всеки ден чета." То е най-близкото до момента на говорене.

Минало време

Миналото време показва действие, което вече се е случило: „Писах.", „Вчера четох." В българския има няколко минали времена, но всички разказват за случило се.

Бъдеще време

Бъдещето време показва действие, което ще се случи: образува се с частицата „ще" + глагол: „Ще пиша.", „Утре ще чета." Думата „ще" е знакът за бъдеще.

Лице и число

Глаголът се мени по лице (аз, ти, той) и число (един или много): „аз чета, ти четеш, те четат". Окончанието на глагола показва кой върши действието.

Как се мени глаголът

Един глагол приема различни форми според времето и лицето: чета (сега), четох (минало), ще чета (бъдеще). Това спрягане е в основата на българския език и го прави точен.

Чести грешки

Внимавай времето да е едно и също в свързан разказ: не започвай в сегашно и не продължавай в минало без причина. И не забравяй „ще" за бъдеще време.

Защо има няколко минали времена

Българският е богат: има няколко минали времена, за да изрази тънки разлики (нещо отдавна минало, нещо току-що станало, нещо разказано от друг). Засега е важно да помниш, че всички разказват за случило се.

Глаголът се съгласува с подлога

Глаголът се мени според подлога: „детето чете", „децата четат". Лицето и числото на подлога определят окончанието на глагола. Това съгласуване прави изречението правилно и ясно.

Запомни лесно

Три ориентира за времето: сега (сегашно), вече (минало), ще (бъдеще). Думата „ще" е сигурният знак за бъдеще. Когато разказваш, дръж едно и също време, освен ако нарочно не сменяш момента.

Пример в трите времена

Един глагол в трите основни времена: „чета книга" (сега), „четох книга" (минало, вече стана), „ще чета книга" (бъдеще, предстои). Забележи как се мени само глаголът, а останалото остава. Думата „ще" винаги показва бъдеще. Опитай да кажеш какво си правил вчера, какво правиш сега и какво ще правиш утре: ще усетиш как глаголът сменя формата си според времето. Това е едно от най-полезните умения в езика.

Около нас

Във всеки разказ глаголите сменят времената. Опитай да забелязваш кое е свършено и кое несвършено. Така усещаш как времето движи историята.