Спрежението на глагола: първо, второ или трето?

Какво е спрежение

Глаголите в българския език се делят на три групи според това коя гласна се повтаря в повечето им форми в сегашно време. Тази гласна се нарича тематична гласна, а групите се наричат първо, второ и трето спрежение. Спрежението е нещо като фамилно име на глагола: показва към кое „семейство" от промени принадлежи той.

Основната форма на глагола

Преди да определиш спрежението, ти трябва основната форма на глагола: формата за първо лице, единствено число, сегашно време (аз-формата). Тя е формата, която търсиш в речника: чета, нося, гледам. От нея тръгва цялото спрежение.

Първо спрежение: гласна Е

При първо спрежение гласната е се повтаря в повечето форми: чета - четеш - чете - четем - четете - четат. Същото е при пиша - пишеш - пише, и при зеленея - зеленееш - зеленее. Щом чуеш „-еш" във формата за „ти", това е знак за първо спрежение.

Второ спрежение: гласна И

При второ спрежение гласната и се повтаря: нося - носиш - носи - носим - носите - носят. Същото е при говоря - говориш - говори, и при цъфтя - цъфтиш - цъфти. Формата за „ти" завършва на „-иш".

Трето спрежение: гласна А

При трето спрежение гласната а се повтаря през цялото спрежение: гледам - гледаш - гледа - гледаме - гледате - гледат. Същото е при кукам - кукаш - кука, и при идвам - идваш - идва. Формата за „ти" завършва на „-аш".

Бърз трик за разпознаване

Не е нужно да изреждаш всички форми. Вземи глагола във формата за „ти" (второ лице, единствено число) и погледни последната гласна преди „-ш": „-еш" е първо спрежение, „-иш" е второ спрежение, „-аш" е трето спрежение. Три секунди и знаеш отговора.

Защо спрежението е важно

Спрежението не е абстрактно правило само за тестовете. То определя как глаголът се пише правилно в различни времена и форми, включително минало свършено и минало несвършено, които учиш успоредно в пети клас. Обърка ли се спрежението, лесно се получават грешни окончания.

Стъпка по стъпка: определи спрежението

Как точно намираш спрежението на непознат глагол? Да минем през глагола нося стъпка по стъпка. Първо намираш основната му форма: нося (аз-формата). После образуваш формата за „ти“: носиш. Накрая гледаш последната гласна преди „-ш“: това е „и“. Гласната „и“ означава второ спрежение, затова „нося“ е глагол от второ спрежение.

Опитай същите стъпки с глагола играя: аз-формата е играя, формата за „ти“ е играеш, а гласната пред „-ш“ е „е“. Значи „играя“ е от първо спрежение, макар основната му форма да завършва на „-я“. Затова винаги проверявай формата за „ти“, а не само основната форма: тя понякога подвежда.

Спрежение и правопис

Спрежението помага и при правописа. Много ученици се чудят дали дадена глаголна форма завършва на „-ат“ или на „-ят“ в трето лице, множествено число: четат (първо спрежение) срещу говорят (второ спрежение) срещу гледат (трето спрежение). Щом знаеш спрежението, окончанието идва естествено, без да гадаеш.

Чести грешки

Учениците често бъркат второ и трето спрежение, защото и двете звучат близко в някои форми. Най-сигурният начин е винаги да провериш формата за „ти“: говориш (и, второ) срещу гледаш (а, трето) звучат различно, щом се вслушаш внимателно.

Около нас

Спрежението е навсякъде около теб, дори не го забелязваш. Всеки път, когато кажеш „чета", „гледам" или „уча", несъзнателно вече използваш правилата на трите спрежения. Граматиката просто описва нещо, което вече правиш вярно на слух.