Предлозите

Какво е предлог

Предлогът е служебна дума, която показва отношение между думите: място, време, начин, причина. "В, на, под, до, със, от, за" са предлози. Сами по себе си нямат пълно значение, но свързват.

Предлозите за място

Много предлози показват място: "в стаята", "на масата", "под леглото", "до прозореца", "зад вратата". Те отговарят на въпроса "къде?".

Предлозите за време

Други показват време: "в понеделник", "през лятото", "преди обяд", "след часа", "до вечерта". Те отговарят на "кога?".

Други отношения

Предлозите показват и начин ("с молив", "без грешка"), причина ("от радост"), цел ("за подарък"). Така една малка дума уточнява много.

Предлогът свързва

Предлогът винаги стои пред дума (затова "пред-лог") и я свързва с останалата част на изречението: "отивам на училище". Без предлога връзката се губи.

Правописът на предлозите

Някои предлози се бъркат лесно: "в" и "във", "с" и "със". Пишем "във" и "със" пред думи, започващи с "в"/"ф" и "с"/"з" (във Варна, със сестра), за да се изговарят по-лесно.

"в" или "във"

Пиши "във" пред думи на "в" или "ф": "във влака", "във Франция". В останалите случаи: "в": "в къщи", "в града". Същото правило важи за "с/със".

Предлог и кратък член

След предлог думата от мъжки род се членува с кратък член: "на моста", "в двора" (не "мостът"). Предлогът е сигурен знак за кратък член.

Предлозите не се менят

За разлика от съществителните и глаголите, предлозите са неизменяеми: не се менят по род, число или време. Винаги изглеждат еднакво.

Защо са важни

Без предлозите речта се разпада: "отивам училище" звучи грешно, трябва "отивам на училище". Предлозите са малки, но държат изречението свързано.

Какво свързват предлозите

Предлогът е малка неизменяема дума, която свързва думите в изречението и показва отношение: място, време, посока, начин. "Книгата е на масата" показва къде; "тръгвам в осем" показва кога.

Най-чести предлози

Често срещани са: в, на, с, от, за, до, при, край, под, над, между. Те са кратки, но без тях изречението се разпада. Всеки предлог придава различно отношение между думите.

Правилото "със" и "във"

Пишем със и във (не "с"/"в") пред думи, започващи със струпани съгласни "с", "з", "ш", "ж": "във Враца", "със звук". В останалите случаи: "с приятел", "в къщи". Това улеснява изговора.

Предлог пред местоимение

След предлог местоимението е в особена форма: "за мен", "с него", "при нея". Казваме "за мен" (или "за мене"), не "за аз". Предлогът винаги стои пред думата, която свързва.

Чести грешки

Внимавай предлогът да е отделна дума (пиши "на масата", не слято). И не забравяй "със"/"във" пред струпани съгласни. Дребни предлози, но честа причина за правописни грешки.

Пример за разбор

В "Тръгвам с приятел за морето" имаме два предлога: "с" (показва с кого) и "за" (показва накъде). Опитай да намериш предлозите в свое изречение и кажи какво отношение показва всеки.

Предлогът винаги е пред думата

Името му го казва: предлогът стои пред думата, която свързва: "в града", "с приятел", "за теб". Той никога не се мени по род и число, за разлика от съществителните и глаголите. Малка, но постоянна дума.

Малки думи, голяма роля

Махни предлозите от едно изречение и то се разпада: "тръгвам приятел морето" е безсмислица. Чак с предлозите става "тръгвам с приятел за морето". Затова, макар да са кратки, предлозите са незаменими.

Още примери

Виж как предлозите менят смисъла: "котката е на масата", "под масата", "до масата", "зад масата". Една и съща котка и маса, но всеки предлог показва различно място. Така предлозите са като малки указатели за посока, място и време. Опитай да опишеш къде е една твоя вещ, като смениш няколко предлога, и виж как се мени картината в главата ти.

Около нас

Предлози има във всяко изречение. Опитай да ги забелязваш и да видиш какво отношение показват (място, време, начин). Така усещаш как изречението се държи заедно.