Предлозите

Какво е предлог

Предлогът е служебна дума, която показва отношение между думите: място, време, начин, причина. „В, на, под, до, със, от, за" са предлози. Сами по себе си нямат пълно значение, но свързват.

Предлозите за място

Много предлози показват място: „в стаята", „на масата", „под леглото", „до прозореца", „зад вратата". Те отговарят на въпроса „къде?".

Предлозите за време

Други показват време: „в понеделник", „през лятото", „преди обяд", „след часа", „до вечерта". Те отговарят на „кога?".

Други отношения

Предлозите показват и начин („с молив", „без грешка"), причина („от радост"), цел („за подарък"). Така една малка дума уточнява много.

Предлогът свързва

Предлогът винаги стои пред дума (затова „пред-лог") и я свързва с останалата част на изречението: „отивам на училище". Без предлога връзката се губи.

Правописът на предлозите

Някои предлози се бъркат лесно: „в" и „във", „с" и „със". Пишем „във" и „със" пред думи, започващи с „в"/„ф" и „с"/„з" (във Варна, със сестра), за да се изговарят по-лесно.

„в" или „във"

Пиши „във" пред думи на „в" или „ф": „във влака", „във Франция". В останалите случаи: „в": „в къщи", „в града". Същото правило важи за „с/със".

Предлог и кратък член

След предлог думата от мъжки род се членува с кратък член: „на моста", „в двора" (не „мостът"). Предлогът е сигурен знак за кратък член.

Предлозите не се менят

За разлика от съществителните и глаголите, предлозите са неизменяеми: не се менят по род, число или време. Винаги изглеждат еднакво.

Защо са важни

Без предлозите речта се разпада: „отивам училище" звучи грешно, трябва „отивам на училище". Предлозите са малки, но държат изречението свързано.

Какво свързват предлозите

Предлогът е малка неизменяема дума, която свързва думите в изречението и показва отношение: място, време, посока, начин. „Книгата е на масата" показва къде; „тръгвам в осем" показва кога.

Най-чести предлози

Често срещани са: в, на, с, от, за, до, при, край, под, над, между. Те са кратки, но без тях изречението се разпада. Всеки предлог придава различно отношение между думите.

Правилото „със" и „във"

Пишем със и във (не „с"/„в") пред думи, започващи със струпани съгласни „с", „з", „ш", „ж": „във Враца", „със звук". В останалите случаи: „с приятел", „в къщи". Това улеснява изговора.

Предлог пред местоимение

След предлог местоимението е в особена форма: „за мен", „с него", „при нея". Казваме „за мен" (или „за мене"), не „за аз". Предлогът винаги стои пред думата, която свързва.

Чести грешки

Внимавай предлогът да е отделна дума (пиши „на масата", не слято). И не забравяй „със"/„във" пред струпани съгласни. Дребни предлози, но честа причина за правописни грешки.

Пример за разбор

В „Тръгвам с приятел за морето" имаме два предлога: „с" (показва с кого) и „за" (показва накъде). Опитай да намериш предлозите в свое изречение и кажи какво отношение показва всеки.

Предлогът винаги е пред думата

Името му го казва: предлогът стои пред думата, която свързва: „в града", „с приятел", „за теб". Той никога не се мени по род и число, за разлика от съществителните и глаголите. Малка, но постоянна дума.

Малки думи, голяма роля

Махни предлозите от едно изречение и то се разпада: „тръгвам приятел морето" е безсмислица. Чак с предлозите става „тръгвам с приятел за морето". Затова, макар да са кратки, предлозите са незаменими.

Още примери

Виж как предлозите менят смисъла: „котката е на масата", „под масата", „до масата", „зад масата". Една и съща котка и маса, но всеки предлог показва различно място. Така предлозите са като малки указатели за посока, място и време. Опитай да опишеш къде е една твоя вещ, като смениш няколко предлога, и виж как се мени картината в главата ти.

Около нас

Предлози има във всяко изречение. Опитай да ги забелязваш и да видиш какво отношение показват (място, време, начин). Така усещаш как изречението се държи заедно.