Местоименията

Какво е местоимение

Местоимението е дума, която замества име (съществително) или го посочва, без да го назовава. Така избягваме досадно повтаряне: вместо „Мария каза, че Мария ще дойде" казваме „Мария каза, че тя ще дойде".

Защо ги използваме

Местоименията правят речта по-гладка и кратка. Без тях бихме повтаряли имената постоянно. Те свързват изреченията и правят текста свързан.

Лични местоимения

Личните местоимения посочват лицата: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те. Те заместват имената на хора и предмети. „Той" замества мъж, „тя": жена, „то": среден род.

Притежателни местоимения

Притежателните показват притежание: мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен. „Моята книга" показва чия е книгата. Те отговарят на въпроса „чий?".

Показателни местоимения

Показателните посочват: този, онзи, такъв, толкова. „Този молив" посочва кой точно молив. Те насочват вниманието към нещо конкретно.

Въпросителни местоимения

Въпросителните питат: кой, какъв, чий, колко. „Кой дойде?", „Чия е чантата?". С тях задаваме въпроси за лица, признаци, притежание.

Местоименията се менят

Личните местоимения имат различни форми: „аз" става „мен/ме", „той" става „него/го". „Виждам го" (не „виждам той"). Тези форми се използват като допълнение.

Местоимение вместо цяло

Местоимението може да замести не само име, а цяла мисъл: „Тръгна си рано. Това ме изненада." Тук „това" замества цялото предходно изречение.

Правопис на местоименията

Внимавай с формите: „мен/ме", „теб/те", „него/го", „нея/я". Кратките форми (ме, те, го, я) се пишат отделно от глагола: „видя ме", „чух те".

Защо са важни

Местоименията са сред най-честите думи в езика. Правилната им употреба прави речта гладка и ясна, а грешките се забелязват веднага.

Около нас

Във всеки разговор използваме десетки местоимения, без да се замисляме. Опитай да ги разпознаваш и да видиш кое какво замества. Така усещаш как работи езикът.