Официално и неофициално общуване
С приятел говориш по един начин, с директора: по друг. Това е разликата между неофициално и официално общуване. Да разберем кога кое използваме.
Защо менем стила
Според това с кого и къде говорим, менем стила на речта. Има официално (учтиво, сдържано) и неофициално (свободно, приятелско) общуване. Умението да избираш правилния стил е важна част от грамотността.
Неофициално общуване
Неофициалното общуване е с близки: приятели, семейство. То е свободно, с „ти", с разговорни думи и шеги: „Здрасти! Как си?". Чувстваме се отпуснати и говорим непринудено.
Официално общуване
Официалното общуване е с непознати или по-възрастни, в институции, в писма: с учители, лекари, директори. То е учтиво и сдържано, често с „Вие": „Добър ден! Бихте ли ми помогнали?".
Обръщението на „ти" и „Вие"
На близки говорим на „ти"; на непознати и по-възрастни: на „Вие" (учтива форма, с главна буква в писмо). Правилното обръщение показва уважение.
Поздрави според стила
Неофициални поздрави: „Здрасти, чао, до после". Официални: „Добър ден, довиждане, моля, благодаря Ви". По поздрава веднага личи кой стил използваме.
Думите в двата стила
В официалния стил избягваме жаргон и съкращения; използваме пълни, ясни изрази. В неофициалния са допустими разговорни думи. „Що така?" е неофициално; „По каква причина?": официално.
Къде се използва официалният стил
Официалният стил е в училище (с учители), в институции, в писма и молби, в обяви и документи. Където общуваме с непознати или по работа, говорим официално.
Учтивите думи
„Моля", „благодаря", „извинете", „заповядайте" са в основата на учтивото общуване. Те правят речта приятна и показват добро възпитание независимо от стила.
Писмо и молба
Официалното писмо или молба започва с учтиво обръщение („Уважаеми господине"), има ясно изложение и учтив завършек. Това е важно умение за по-нататък.
Защо е важно
Изборът на стил показва, че разбираш ситуацията и уважаваш събеседника. Неподходящ стил (твърде свободен с директора или твърде официален с приятел) звучи странно.
Учтивата форма „Вие"
В официалното общуване се обръщаме на „Вие" (с главна буква), дори към един човек. Това е знак на уважение към непознати, по-възрастни и служители. „Ти" пазим за близки и връстници. Изборът на форма показва отношението ни.
Кога говорим официално
Официално общуваме с непознати, в институции (училище, банка, болница), в писма до възрастни и в документи. Езикът е по-сдържан, без жаргон и съкращения. Подбираме думите внимателно и учтиво.
Кога говорим неофициално
Неофициално общуваме с приятели и семейство. Тук езикът е свободен, топъл, с шеги и разговорни думи. И двата стила са правилни: важното е да подбереш подходящия за ситуацията.
Обръщения и поздрави
Официално: „Уважаеми господине", „Здравейте", „С уважение". Неофициално: „Здравей", „Привет", „Чао". Обръщението задава тона на цялото съобщение още от първата дума.
Чести грешки
Не смесвай „ти" и „Вие" в едно официално съобщение. И не пиши на учител или непознат, както пишеш на приятел. Прекалено свободният тон в официална ситуация звучи неуместно.
Едно съобщение в два стила
Неофициално: „Здрасти, утре идваш ли?" Официално: „Здравейте, бихте ли ми казали дали утре ще присъствате?" Едно и също питане, но различен тон според това на кого пишем.
Запомни лесно
Преди да пишеш или говориш, се питай: на кого се обръщам? Ако е близък: неофициално, на „ти". Ако е непознат, по-възрастен или служител: официално, на „Вие". Тази една мисъл ти спестява много неловки ситуации.
На практика: имейл до учител
Имейл до учител започва с „Уважаема госпожо/Уважаеми господине", продължава учтиво на „Вие" и завършва с „С уважение" и името ти. Никакви съкращения и емотикони: това е официално общуване и тонът трябва да му подхожда.
Защо е полезно в живота
Умението да сменяш стила е ценно за цял живот. Един и същ човек пише по различен начин на приятел, на учител и в молба до институция. Когато владееш и двата стила, оставяш добро впечатление и те приемат сериозно. Неуместният тон, обратно, може да обиди или да изглежда несериозен. Затова още отсега се учи да усещаш кога е официално и кога неофициално и да подбираш думите си според това на кого се обръщаш и с каква цел.
Около нас
Превключваме между стиловете всеки ден: вкъщи неофициално, в магазина и училище официално. Когато усещаш разликата, общуваш уверено навсякъде.
Кажи едно изречение („Искам да попитам нещо") в неофициален и в официален стил. После реши за всяка ситуация (приятел, учител, продавач) кой стил е подходящ и кое обръщение: „ти" или „Вие".
Сега се упражни с играта
💡 Добре е да знаеш
Каква е разликата между официално и неофициално общуване?
Официалното е учтиво и сдържано (с непознати, в институции); неофициалното е свободно и приятелско (с близки).
Кога говорим на „Вие“?
С непознати и по-възрастни, в официални ситуации; в писмо се пише с главна буква.
Кои са официални поздрави?
„Добър ден“, „довиждане“, „моля“, „благодаря Ви“.
Къде се използва официалният стил?
В училище, институции, писма и молби, обяви и документи.
Защо е важен изборът на стил?
Показва, че разбираш ситуацията и уважаваш събеседника.
🚀 Упражнявай се с над 900 игри по програмата на МОН
Започни безплатно, играй по темата и проследявай напредъка си.
Започни безплатно