Наклоненията на глагола

Защо граматиката е важна за НВО

Седми клас е годината на НВО по български език и литература, чийто резултат решава приема в гимназия. Граматиката, и в частност глаголът, е важна част от изпита. Който владее наклоненията, печели сигурни точки и пише по-правилно.

Какво е наклонение

Наклонението е граматична категория на глагола, която показва отношението на говорещия към действието: дали го представя като реален факт, като възможност при условие или като заповед. В българския има три основни наклонения.

Трите наклонения

Трите наклонения са: изявително (действието като факт), условно (действие при условие) и повелително (заповед, подкана). Всяко има свои форми и употреба. Различаването им е основно умение за НВО.

Изявително наклонение

Изявителното наклонение представя действието като реален факт: нещо, което се случва, е станало или ще стане. „Чета книга.", „Прочетох книгата.", „Ще чета книга." Това е най-често използваното наклонение и обхваща всички времена.

Изявителното и времената

В изявително наклонение глаголът се мени по всички времена: сегашно, минало (свършено, несвършено, неопределено) и бъдеще. Затова, когато просто разказваш факти, ползваш изявително наклонение в съответното време.

Условно наклонение

Условното наклонение представя действието като възможно при определено условие: нещо, което би се случило, ако. „Бих прочел книгата (ако имах време)." То изразява предположение, желание или учтива молба.

Образуване на условно наклонение

Условното наклонение се образува с особени форми на спомагателния глагол (бих, би, би, бихме, бихте, биха) и минало причастие: „бих чел", „би прочел", „биха дошли". Думата „бих" е сигурният знак за условно наклонение.

Употреба на условното наклонение

Условното наклонение се ползва за учтивост („Бихте ли ми помогнали?"), за предположение („Това би било хубаво") и при условие („Бих дошъл, ако ме поканиш"). То прави речта по-мека и възпитана.

Повелително наклонение

Повелителното наклонение изразява заповед, подкана, молба или забрана: „Чети!", „Затвори вратата!", „Не закъснявай!". То се обръща пряко към събеседника и често завършва с удивителна.

Образуване на повелително наклонение

Повелителното наклонение има форми за 2-ро лице единствено и множествено число: „Чети!" (на един) и „Четете!" (на повече). За подкана към „ние" се ползва „да" или „нека": „Да вървим!", „Нека опитаме!".

Правопис на повелителните форми

Внимавай с правописа: „ела", „дай", „вземи", „кажи". Някои повелителни форми се пишат особено и често се бъркат. На НВО правописът на глаголните форми носи точки, затова си струва да ги запомниш.

Как да различим наклонението

Питай се: представя ли действието като факт (изявително), като нещо при условие с „бих" (условно), или като заповед/подкана (повелително)? Този въпрос бързо определя наклонението на всеки глагол.

Наклоненията в текста

В различните видове текст преобладават различни наклонения: в разказа: изявително; в инструкциите и рецептите: повелително; в учтивите молби и предположенията: условно. Затова наклонението е свързано и със стила на текста.

Наклонение и интонация

Наклонението върви с интонацията: повелителното звучи настойчиво, условното: меко и учтиво, изявителното: спокойно и делово. Затова, когато четеш на глас, наклонението личи и по тона на гласа ти.

Чести грешки

Чести грешки: бъркане на условно с бъдеще време („бих чел" не е „ще чета"); неправилни повелителни форми; смесване на наклонения в един текст без причина. На НВО внимавай особено за правописа на повелителните форми.

Защо ги изучаваме

Наклоненията ни помагат да изразяваме точно отношението си към действието: факт, желание или заповед. Те правят речта прецизна и изразителна. За НВО владеенето им е задължително, а в живота: знак за грамотност.

Наклонение и време заедно

Изявителното наклонение се мени по всички времена (сегашно, минало, бъдеще), защото представя реални факти в различни моменти. Условното и повелителното са по-ограничени. Затова, когато разказваш факти в различно време, винаги ползваш изявително наклонение в съответното време.

Едно действие в трите наклонения

Сравни глагола „пиша" в трите наклонения: „Пиша писмо." (изявително, факт), „Бих писал писмо." (условно, при условие), „Пиши писмо!" (повелително, заповед). Едно и също действие, но представено по три различни начина според отношението на говорещия към него.

Условното наклонение за учтивост

Освен за условие, условното наклонение се ползва за учтиви молби и предложения: „Бихте ли затворили прозореца?", „Бих препоръчал тази книга." То смекчава изказването и го прави възпитано. Затова в любезния разговор условното наклонение е незаменимо.

Повелителни форми с внимание

Някои повелителни форми се образуват особено и често се бъркат: ела (не „дойди"), дай, вземи, кажи, яж. Запомни ги отделно. Внимавай и с правописа: повелителната форма понякога се различава от формата в изявително наклонение.

Наклонението в различните текстове

Различните текстове предпочитат различни наклонения: разказът ползва изявително; рецептите и инструкциите: повелително („Загрейте фурната."); учтивите писма и предложенията: условно. Така по преобладаващото наклонение можеш да познаеш вида и целта на текста.

Запомни лесно

Три наклонения, три въпроса: факт ли е (изявително), при условие ли е с „бих" (условно), заповед или подкана ли е (повелително). Изявителното има всички времена. Внимавай за правописа на повелителните форми: той често носи точки на НВО.

Защо ги изучаваме за живота

Наклоненията ни позволяват да изразяваме точно отношението си: да съобщим факт, да помолим учтиво или да дадем заповед. Това умение е полезно всеки ден: в разговора, в писмата, в общуването. Правилната употреба на наклоненията е знак за езикова култура и зрялост.

Около теб

Наклонения ползваш постоянно, без да се замисляш: разказваш факт (изявително), молиш учтиво (условно) или даваш съвет и подкана (повелително). Опитай да забелязваш кое наклонение ползваш в различни ситуации през деня. Така граматиката оживява в собствената ти реч.

Кратко обобщение

Наклонението показва отношението на говорещия към действието. Изявителното представя факт (във всички времена); условното: действие при условие (с „бих"); повелителното: заповед или подкана (Чети! Четете!). Различаваме ги по въпроса: факт, условие или заповед.