Деепричастието: второто действие в изречението

Защо тази форма е важна за НВО

В седми клас изучаваш нелични глаголни форми: причастия и деепричастие. Те се появяват редовно в текстовете за четене с разбиране и в граматичните задачи на НВО. Който различава деепричастието безпогрешно, пише по-точно и печели сигурни точки.

Какво е деепричастие

Деепричастието е нелична глаголна форма, която показва второ действие, случващо се едновременно с главното действие в изречението и извършвано от същия деятел. То винаги завършва на -йки: четейки, пишейки, вървейки.

Как се образува

Деепричастието се образува от глаголи от несвършен вид. Вземаш формата за 3. лице, множествено число, сегашно време и добавяш -йки: четат → четейки, пишат → пишейки, вървят → вървейки, говорят → говорейки.

Деепричастие срещу причастие

Двете форми лесно се бъркат, но имат ключова разлика. Причастието (четящ, четяща, четящи) се изменя по род и число, защото играе ролята на прилагателно. Деепричастието (четейки) е неизменяемо: има само една форма, независимо от подлога.

Как да разпознаеш деепричастието

Провери две неща: завършва ли думата на -йки и остава ли една и съща при мъжки, женски или множествено число подлог. "Момчето вървеше, пеейки." и "Момичетата вървяха, пеейки." - формата "пеейки" не се променя. Това е сигурният белег.

Съпътстващо действие

Деепричастието изразява действие, което тече успоредно с главния глагол: "Вървейки към училище, момчето мислеше за изпита." Двете действия, вървенето и мисленето, стават едновременно и ги извършва един и същ човек.

Един деятел, две действия

Внимавай: деепричастието и главният глагол трябва да имат един и същ деятел. "Вървейки по улицата, започна да вали." е грешно построено, защото не е ясно кой върви. Правилно е: "Вървейки по улицата, тя усети как заваля."

Място в изречението

Деепричастният израз обикновено стои в началото на изречението, но може и в средата или края: "Тя четеше, вървейки бавно." Където и да застане, той остава обособена част и се отделя със запетая.

Пунктуация

Деепричастният израз се отделя със запетая от останалата част на изречението: в началото само след себе си, в средата от двете страни: "Тичайки, детето изпусна топката.", "Детето, тичайки, изпусна топката."

Само от несвършен вид

Деепричастие се образува само от глаголи от несвършен вид: действие без ясен край, като чета, пиша, вървя. От глаголи от свършен вид (прочета, напиша) в съвременния български деепричастие не се образува редовно, затова такива форми не търси.

Чести грешки

Най-честата грешка е смесване с причастие: "вървящ по улицата" вместо "вървейки по улицата". Друга грешка е пропускане на запетаята около обособения деепричастен израз. Проверявай винаги: неизменяема форма на -йки, отделена със запетая.

Деепричастие в литературата

Писателите обичат деепричастието, защото сгъстява изказа: вместо две отделни изречения ("Той вървеше. Той мислеше.") се получава едно по-плавно: "Вървейки, той мислеше." Затова тази форма е честа в разказите, които четеш по литература.

Деепричастие в говоримата реч

В ежедневния разговор деепричастието се среща по-рядко, отколкото в писмения текст: хората обикновено казват "Докато вървях, мислех" вместо "Вървейки, мислех". И двете изречения означават едно и също, но деепричастието е по-кратко и по-книжовно.

Проверка чрез замяна

Ако не си сигурен дали дадена дума е деепричастие, замести я с израз "докато + глагол": "Вървейки, пееше." = "Докато вървеше, пееше." Ако замяната запазва смисъла, значи формата наистина показва съпътстващо действие: деепричастие е.

Деепричастие: примери

Деепричастието се образува с наставките -ейки, -айки и -яйки. Коя ще избереш, зависи от спрежението на глагола:

• -ейки: чета → четейки, пиша → пишейки, говоря → говорейки;
• -айки: чакам → чакайки, питам → питайки;
• -яйки: стрелям → стреляйки, вечерям → вечеряйки.

Ето примери в изречения:

• "Свирейки с уста, пастирът подкарваше стадото." Двете действия са едновременни, а вършителят е един.
• "Котката лежеше на перваза, примижавайки срещу слънцето." Деепричастният израз е в края и се отделя със запетая.
• "Тя слушаше, не разбирайки нито дума." "Не" с деепричастие се пише отделно.
• "Той се обърна и усмихвайки се, махна с ръка." Между съюзите "и", "а", "но" и деепричастния израз след тях не се пише запетая.

Има и глаголи, при които "не" е част от думата, защото без него глаголът не се употребява: ненавиждайки, нехаейки. Тях пишеш слято. В изречението деепричастието най-често е обстоятелствено пояснение за начин: показва как се извършва главното действие.

Кратко обобщение

Деепричастието е неизменяема глаголна форма на -йки, която показва второ действие, съпътстващо главното и извършвано от същия деятел. Различава се от причастието по неизменяемостта си и винаги се отделя със запетая, когато е обособена част.