Причастията

Какво е причастие

Причастието е особена форма на глагола, която описва признак, свързан с действие. „Четящото момче" е момчето, което чете. Причастието идва от глагол, но изпълнява роля, подобна на прилагателно. Затова стои между двете части на речта.

Между глагол и прилагателно

Причастието е като мост: от глагола взима значението на действие, а от прилагателното: способността да описва и да се съгласува по род и число. „Прочетената книга" носи и действие (прочетена е), и признак (каква книга).

Сегашно деятелно причастие

Сегашното деятелно причастие показва вършителя на действие, което протича сега. Образува се с наставка и завършва на „-щ": четящ, пишещ, играещ. „Спящото дете" е детето, което спи. То описва кой върши действието в момента.

Минало свършено деятелно причастие

Миналото свършено деятелно причастие показва вършителя на завършено минало действие: чел, писал, дошъл. То се използва и при образуването на минало неопределено време: „Чел съм тази книга." Завършва обикновено на „-л".

Минало несвършено деятелно причастие

Миналото несвършено деятелно причастие е свързано с протичащо минало действие: четял, пишел. То е по-рядко и също участва в сложни глаголни форми. Образува се от основата на миналото несвършено време.

Минало страдателно причастие

Миналото страдателно причастие показва върху какво е извършено действието, тоест предмета, който го „понася": прочетен, написан, измит, усмихнат. „Написаното писмо" е писмото, което е написано. Завършва на „-н" или „-т".

Деепричастие

Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която показва съпътстващо действие и завършва на „-йки": четейки, вървейки, усмихвайки се. „Вървейки, той пееше." То описва как или кога се върши главното действие.

Съгласуване на причастието

Деятелните и страдателните причастия се съгласуват по род и число с думата, която поясняват, точно като прилагателните: прочетен (вестник), прочетена (книга), прочетено (писмо), прочетени (книги). Деепричастието обаче не се мени.

Членуване на причастията

Причастията могат да се членуват като прилагателните: „четящ" става „четящият/четящото", „написан" става „написаният/написаното". Затова при тях важат правилата за пълен и кратък член при думите от мъжки род.

Правопис на причастията

Внимавай с правописа: сегашното деятелно завършва на „-щ" (а не „-шт"), а страдателното често на „-н". При страдателните понякога има двойно „н" в членуваната форма, но в основната е едно „н" („написан", не „написанн"). Тези подробности често объркват.

Защо ползваме причастия

Причастията правят речта по-стегната и точна. Вместо „момчето, което чете", казваме „четящото момче". Така с една дума предаваме и действие, и признак. Затова причастията са любим инструмент в художествения и научния текст.

Чести грешки

Честа грешка е неправилното съгласуване („написан книга" вместо „написана книга"). Внимавай и с правописа на „-щ" и „-н". Не бъркай деепричастието (неизменяемо, на „-йки") с деятелното причастие (изменяемо, на „-щ").

Пример за разбор

В „Усмихнатото дете, тичайки, размаха прочетеното писмо" има три причастия: „усмихнато" (минало страдателно, описва детето), „тичайки" (деепричастие, как тича) и „прочетено" (минало страдателно, описва писмото). Опитай да намериш причастия в свое изречение.

Причастие или глагол

Как да познаеш дали една дума е причастие, а не обикновен глагол? Причастието описва признак и се съгласува като прилагателно: „прочетена книга". Глаголът назовава самото действие: „прочетох книгата". Питай се дали думата описва (причастие) или разказва действие (глагол).

Полезно е да знаеш: причастия в речта

Причастията се срещат особено често в писмената и научната реч, защото правят изреченията стегнати и точни. „Изброените примери" е по-кратко от „примерите, които изброихме". Когато се научиш да ползваш причастия, текстовете ти звучат по-зряло и подредено.

Запомни лесно

Четири вида причастия по два въпроса: кой върши сега (сегашно деятелно: четящ), кой е свършил (минало деятелно: чел), върху какво е извършено (страдателно: прочетен) и как протича действието (деепричастие: четейки). Деепричастието е единственото неизменяемо.

Членуване и правопис накратко

Когато членуваш причастие от мъжки род в ролята на подлог, ползваш пълен член: „четящият ученик стана". Като определение или допълнение: кратък член: „видях четящия ученик". Това е същото правило като при прилагателните и често се проверява на тестовете.

Кратко обобщение

Причастието е глаголна форма, която описва признак, свързан с действие, и стои между глагола и прилагателното. Видовете са сегашно деятелно (четящ), минало деятелно (чел), минало страдателно (прочетен) и деепричастие (четейки). Първите три се съгласуват и членуват; деепричастието е неизменяемо.