Местоименията

Какво е местоимение

Местоимението е дума, която замества име (на лице, предмет, признак или количество) или сочи към него, без да го назовава пряко. Името му го казва: то стои „вместо име". Затова речта става по-кратка и гладка.

Защо ползваме местоимения

Без местоимения езикът би бил тромав. Вместо „Мария взе книгата на Мария и Мария прочете книгата", казваме „Мария взе своята книга и я прочете". Местоименията премахват досадните повторения и свързват изреченията в плавен текст.

Лични местоимения

Личните местоимения сочат участниците в общуването: аз, ти, той, тя, то (в единствено число) и ние, вие, те (в множествено). Те се менят по лице и число, а в трето лице единствено: и по род. Личните местоимения са най-често използваните.

Кратки и пълни форми

Личните местоимения имат пълни и кратки форми: „на мене" и „ми", „мене" и „ме". „Даде ми книгата" е същото като „Даде книгата на мене", само по-кратко. Кратките форми се ползват по-често, а пълните: за подчертаване.

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения показват притежание и отговарят на въпроса „чий?": мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен. Те се менят по род и число според предмета, който се притежава: „моят молив", „моята книга", „моите книги".

Възвратни местоимения

Когато действието или притежанието се връща към вършителя, ползваме възвратни местоимения: „себе си", „свой". „Той хвали себе си", „Тя взе своята чанта" (нейната собствена). Възвратното притежателно „свой" посочва, че нещо принадлежи на този, който върши действието.

Показателни местоимения

Показателните местоимения сочат предмет, признак или количество: този, онзи, такъв, толкова. „Този молив е мой, а онзи е твой." Те помагат да посочим за кое точно говорим, без да го назоваваме отново.

Въпросителни местоимения

Въпросителните местоимения питат: кой, какъв, чий, колко. С тях образуваме въпроси: „Кой дойде?", „Чия е тази чанта?", „Колко струва?". Те стоят обикновено в началото на въпросителното изречение.

Относителни местоимения

Относителните местоимения свързват изречения и приличат на въпросителните, но с добавено „-то": който, която, което, които, какъвто, чийто. „Момчето, което дойде, е мой приятел." Те започват подчинено изречение и сочат назад към вече казана дума.

Отрицателни местоимения

Отрицателните местоимения отричат: никой, нищо, никакъв, ничий. „Никой не дойде." Забележи, че в българския те вървят заедно с отрицанието „не" при глагола (двойно отрицание), което е правилно за нашия език.

Неопределителни местоимения

Неопределителните местоимения сочат нещо неясно, неопределено: някой, нещо, някакъв, нечий, някой си. „Някой чука на вратата." Те образуват двойка с отрицателните: „някой" срещу „никой", „нещо" срещу „нищо".

Правописът на „ѝ" и „и"

Внимавай с една честа грешка: „ѝ" (с ударение) е кратко притежателно или лично местоимение и значи „на нея": „Дадох ѝ книгата." А „и" без ударение е съюз и свързва думи: „Иван и Мария". Една чертичка променя смисъла на изречението.

Местоименията в изречението

Местоименията изпълняват същите служби като думите, които заместват: могат да бъдат подлог („Той дойде"), допълнение („Видях го"), определение („моята книга"). Затова, когато разбираш частите на изречението, лесно намираш и ролята на местоимението.

Чести грешки

Освен бъркането на „ѝ" и „и", честа грешка е смесването на форми („на мен" е правилно, не „на мене ми"). Внимавай и с относителните: „който" за лица и предмети от мъжки род, „която" за женски. Не забравяй и двойното отрицание с отрицателните местоимения.

Пример за разбор

В изречението „Тя ми даде книгата, която поисках" има три местоимения: „тя" (лично), „ми" (лично, кратка форма) и „която" (относително, свързва изреченията). Опитай да намериш местоименията в свое изречение и да определиш вида на всяко.

Полезно е да знаеш: учтивото „Вие"

Личното местоимение „вие" има и учтива форма „Вие" (с главна буква), с която се обръщаме почтително към един човек: непознат, по-възрастен, учител. „Бихте ли ми помогнали?" звучи учтиво именно заради тази форма. Така местоименията носят и отношение, не само информация.

Запомни лесно

Видовете местоимения се запомнят по въпроса, на който отговарят: лични (кой?), притежателни (чий?), показателни (кой точно?), въпросителни (питат), относителни (свързват), отрицателни (никой) и неопределителни (някой). Свържи всеки вид с неговата работа и лесно ги различаваш.

Кратко обобщение

Местоимението заменя или сочи име. Видовете са: лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни, относителни, отрицателни и неопределителни. Личните имат кратки и пълни форми. Пази правописа на „ѝ" (на нея) срещу съюза „и". Местоименията правят речта кратка и свързана.