6. клас · Български език

Глаголните времена

Едно действие може да е сега, да е било вчера или да предстои утре. Глаголът мени формата си, за да го покаже. Българският е богат на минали времена: да ги подредим и разберем кога кое се използва.

⏱ 5 мин четене✅ По програмата на МОН

Какво показва времето на глагола

Глаголното време показва кога се извършва действието спрямо момента на говорене: сега, преди това или след това. Затова глаголът се мени и приема различни форми. Времето е едно от най-важните свойства на глагола.

Сегашно време

Сегашното време показва действие, което се случва в момента или редовно: "Пиша писмо.", "Всеки ден чета." То е най-близко до момента на говорене и е изходната форма, от която тръгваме при изучаването на останалите времена.

Бъдеще време

Бъдещето време показва действие, което предстои. Образува се с частицата "ще" и глагол в сегашно време: "Ще пиша.", "Утре ще четем." Думата "ще" е сигурният знак за бъдеще време.

Минало свършено време

Миналото свършено време (аорист) показва действие, което е завършило в миналото: "Написах писмото.", "Прочетох книгата." То представя действието като цяло, приключило събитие. С него разказваме какво се е случило.

Минало несвършено време

Миналото несвършено време (имперфект) показва действие, което в миналото е продължавало или се е повтаряло: "Пишех, когато ти дойде.", "Всяка сутрин четях." То представя действието като протичащо, а не завършено.

Минало неопределено време

Миналото неопределено време (перфект) показва минало действие, чийто резултат е важен сега, без да се уточнява кога точно е станало: "Чел съм тази книга.", "Бил съм в Рим." Образува се със спомагателния глагол "съм" и минало причастие.

Кога кое минало време

Изборът на минало време зависи от гледната точка. Свършеното показва завършено действие ("написах"); несвършеното: протичащо или повтарящо се ("пишех"); неопределеното: опит или резултат ("писал съм"). В разказа често се редуват свършено и несвършено време.

Свършен и несвършен вид

Глаголите имат вид: свършен (действието е цяло, завършено: "напиша", "прочета") и несвършен (действието протича или се повтаря: "пиша", "чета"). Видът на глагола е тясно свързан с избора на време и е важна особеност на българския.

Лице и число

Глаголът се мени и по лице (първо, второ, трето) и число (единствено и множествено): "аз чета, ти четеш, той чете, ние четем, вие четете, те четат". Окончанието на глагола показва кой върши действието.

Спрежение

Менението на глагола по лица и числа се нарича спрежение. В българския глаголите се разпределят в три спрежения според окончанията си. Спрежението определя как точно се променя глаголът в различните времена и лица.

Съгласуване с подлога

Глаголът се съгласува с подлога по лице и число: "детето чете", "децата четат". Това съгласуване прави изречението правилно. Когато подлогът е в множествено число, и глаголът трябва да е в множествено.

Времената в разказа

В разказ времената работят заедно: с минало свършено движим действието напред (какво стана), а с минало несвършено описваме обстановката (какво ставаше). Умелото редуване прави разказа жив и ясен. Затова добрите разказвачи владеят времената.

Чести грешки

Честа грешка е безпричинното смесване на времена в един разказ: започваш в минало, после скачаш в сегашно. Дръж едно основно време, освен ако нарочно не сменяш момента. И не забравяй "ще" за бъдеще време.

Пример за разбор

В "Четях книга, когато телефонът звънна" има две минали времена: "четях" (несвършено: действие, което продължаваше) и "звънна" (свършено: кратко, завършено действие, което прекъсна първото). Това редуване е типично за разказа.

Спомагателният глагол "съм"

Някои глаголни форми се образуват с помощта на спомагателния глагол "съм": "чел съм", "бил съм". Той се мени по лице и число (съм, си, е, сме, сте, са) и се прибавя към миналото причастие. Така се образува миналото неопределено време.

Полезно е да знаеш: богатството на българския

Българският език е необичайно богат на минали времена в сравнение с много други езици. Това позволява да изразяваме тънки разлики: дали действието е завършено, протичащо, преразказано или с резултат сега. Затова е важно да усещаш кога кое време е най-подходящо.

Запомни лесно

Три ориентира за времето: сега (сегашно), вече стана (минало), ще стане (бъдеще). За миналото питай: завършено цяло действие е свършено (написах), продължаващо е несвършено (пишех), а с резултат сега е неопределено (писал съм). Дръж едно основно време в разказа.

Кратко обобщение

Глаголното време показва кога става действието. Основните времена са сегашно, бъдеще (с "ще") и трите минали: свършено (завършено), несвършено (протичащо), неопределено (с резултат сега). Глаголът има и вид (свършен и несвършен) и се мени по лице и число, съгласувайки се с подлога.

🔎 Опитай вкъщи: подреди времената

Вземи глагола "чета" и го напиши в сегашно, бъдеще, минало свършено и минало несвършено време. После напиши кратък разказ за вчерашния си ден, като редуваш минало свършено (какво стана) и минало несвършено (какво ставаше наоколо).

Сега се упражни с играта

💡 Добре е да знаеш

Какво показва глаголното време?

Кога се извършва действието: сега (сегашно), преди (минало) или след това (бъдеще).

Кои са миналите времена в българския?

Минало свършено, минало несвършено и минало неопределено (и други).

Каква е разликата между свършено и несвършено минало?

Свършеното показва завършено действие (написах); несвършеното - протичащо или повтарящо се (пишех).

Какво е свършен и несвършен вид?

Свършеният вид е цяло, завършено действие (напиша); несвършеният протича или се повтаря (пиша).

Как се образува бъдеще време?

С частицата "ще" и глагол в сегашно време (ще пиша).

📅 НВО след 7. клас

В края на 7. клас те очаква НВО по български език и литература и по математика. Резултатите влизат в бала за прием в 8. клас. Виж кога е и какви задачи има.

🚀 Упражнявай се с над 1000 игри по програмата на МОН

Започни безплатно, играй по темата и проследявай напредъка си.

Започни безплатно
БГ Училище
Уроците ни следват учебната програма на МОН и са създадени с грижа за това всяко дете да разбира лесно.
📖 Източник: МОН учебна програма по български език за 6. клас.