Глаголните времена

Какво показва времето на глагола

Глаголното време показва кога се извършва действието спрямо момента на говорене: сега, преди това или след това. Затова глаголът се мени и приема различни форми. Времето е едно от най-важните свойства на глагола.

Сегашно време

Сегашното време показва действие, което се случва в момента или редовно: „Пиша писмо.", „Всеки ден чета." То е най-близко до момента на говорене и е изходната форма, от която тръгваме при изучаването на останалите времена.

Бъдеще време

Бъдещето време показва действие, което предстои. Образува се с частицата „ще" и глагол в сегашно време: „Ще пиша.", „Утре ще четем." Думата „ще" е сигурният знак за бъдеще време.

Минало свършено време

Миналото свършено време (аорист) показва действие, което е завършило в миналото: „Написах писмото.", „Прочетох книгата." То представя действието като цяло, приключило събитие. С него разказваме какво се е случило.

Минало несвършено време

Миналото несвършено време (имперфект) показва действие, което в миналото е продължавало или се е повтаряло: „Пишех, когато ти дойде.", „Всяка сутрин четях." То представя действието като протичащо, а не завършено.

Минало неопределено време

Миналото неопределено време (перфект) показва минало действие, чийто резултат е важен сега, без да се уточнява кога точно е станало: „Чел съм тази книга.", „Бил съм в Рим." Образува се със спомагателния глагол „съм" и минало причастие.

Кога кое минало време

Изборът на минало време зависи от гледната точка. Свършеното показва завършено действие („написах"); несвършеното: протичащо или повтарящо се („пишех"); неопределеното: опит или резултат („писал съм"). В разказа често се редуват свършено и несвършено време.

Свършен и несвършен вид

Глаголите имат вид: свършен (действието е цяло, завършено: „напиша", „прочета") и несвършен (действието протича или се повтаря: „пиша", „чета"). Видът на глагола е тясно свързан с избора на време и е важна особеност на българския.

Лице и число

Глаголът се мени и по лице (първо, второ, трето) и число (единствено и множествено): „аз чета, ти четеш, той чете, ние четем, вие четете, те четат". Окончанието на глагола показва кой върши действието.

Спрежение

Менението на глагола по лица и числа се нарича спрежение. В българския глаголите се разпределят в три спрежения според окончанията си. Спрежението определя как точно се променя глаголът в различните времена и лица.

Съгласуване с подлога

Глаголът се съгласува с подлога по лице и число: „детето чете", „децата четат". Това съгласуване прави изречението правилно. Когато подлогът е в множествено число, и глаголът трябва да е в множествено.

Времената в разказа

В разказ времената работят заедно: с минало свършено движим действието напред (какво стана), а с минало несвършено описваме обстановката (какво ставаше). Умелото редуване прави разказа жив и ясен. Затова добрите разказвачи владеят времената.

Чести грешки

Честа грешка е безпричинното смесване на времена в един разказ: започваш в минало, после скачаш в сегашно. Дръж едно основно време, освен ако нарочно не сменяш момента. И не забравяй „ще" за бъдеще време.

Пример за разбор

В „Четях книга, когато телефонът звънна" има две минали времена: „четях" (несвършено: действие, което продължаваше) и „звънна" (свършено: кратко, завършено действие, което прекъсна първото). Това редуване е типично за разказа.

Спомагателният глагол „съм"

Някои глаголни форми се образуват с помощта на спомагателния глагол „съм": „чел съм", „бил съм". Той се мени по лице и число (съм, си, е, сме, сте, са) и се прибавя към миналото причастие. Така се образува миналото неопределено време.

Полезно е да знаеш: богатството на българския

Българският език е необичайно богат на минали времена в сравнение с много други езици. Това позволява да изразяваме тънки разлики: дали действието е завършено, протичащо, преразказано или с резултат сега. Затова е важно да усещаш кога кое време е най-подходящо.

Запомни лесно

Три ориентира за времето: сега (сегашно), вече стана (минало), ще стане (бъдеще). За миналото питай: завършено цяло действие е свършено (написах), продължаващо е несвършено (пишех), а с резултат сега е неопределено (писал съм). Дръж едно основно време в разказа.

Кратко обобщение

Глаголното време показва кога става действието. Основните времена са сегашно, бъдеще (с „ще") и трите минали: свършено (завършено), несвършено (протичащо), неопределено (с резултат сега). Глаголът има и вид (свършен и несвършен) и се мени по лице и число, съгласувайки се с подлога.