Времената на глагола: кога се случва действието

Глаголът показва време

Глаголът е дума за действие, но той носи и важна информация: кога се случва действието. Това се нарича време на глагола. Според него разбираме дали нещо е било, става или предстои.

Сегашно време

Сегашното време показва действие, което се случва сега: „чета", „пиша", „играя". То описва това, което върша в момента или редовно. Отговаря на въпроса „какво правя сега?".

Минало време

Миналото време показва действие, което вече се е случило: „четох", „писах", „играх". То разказва за случки от миналото. Отговаря на въпроса „какво правих?".

Бъдеще време

Бъдещето време показва действие, което тепърва ще се случи: „ще чета", „ще пиша", „ще играя". Образува се с частицата „ще" пред глагола. Отговаря на „какво ще правя?".

Как разпознаваме времето

Питай се кога се случва действието. Има ли „ще" отпред: бъдеще. Описва ли нещо минало: минало. Случва ли се сега: сегашно. Често и думи като „вчера", „сега", „утре" подсказват времето.

Глаголът се мени по лице и число

Глаголът се мени не само по време, а и по лице (аз, ти, той) и число (един или много): „чета, четеш, чете; четем, четете, четат". Окончанието подсказва кой върши действието.

Едно действие, три времена

Един глагол може да се постави и в трите времена: „играя" (сега), „играх" (минало), „ще играя" (бъдеще). Така с една дума разказваме за различни моменти. Това е силата на глагола.

Думи-помощници за времето

Наречия за време помагат: „сега, днес" (сегашно), „вчера, тогава" (минало), „утре, скоро" (бъдеще). Те не са самото време, но са полезни указатели в изречението.

Защо е важно

Правилната употреба на времената прави разказа ясен: читателят разбира кога се случва всичко. На НВО често се иска да определиш времето на глагол или да преобразуваш изречение в друго време.

Около нас

Във всеки разказ глаголите сменят времената: случка от миналото, описание в сегашно, план за бъдещето. Опитай да ги забелязваш, докато четеш. Така усещаш как времето движи историята.

Сегашно за нещо постоянно

Сегашното време показва не само това, което става точно сега, а и нещо постоянно: „Земята се върти около Слънцето." Това е винаги вярно, затова го казваме в сегашно време.

Разказът върви в минало време

Когато разказваме случка, най-често използваме минало време: „Тръгнах, видях, върнах се." Затова приказките и разказите обикновено са в минало време. То носи историята.

Бъдещето и плановете

С бъдещето време правим планове и обещания: „Утре ще уча.", „Ще се видим скоро." Частицата „ще" гледа напред. Така езикът ни позволява да говорим за неслучилото се още.

Едно изречение, точно едно време

В рамките на едно действие глаголът трябва да е в правилното време спрямо останалите. Смесването на времена без причина обърква читателя. Затова при разказ внимаваме да спазваме времето.