Условните изречения (conditionals)

Какво е условно изречение

Условното изречение (conditional) изразява, че нещо ще се случи при определено условие: „Ако..., то...". На английски започва обикновено с if. Тези изречения са важни и чести и имат свои строги правила за образуване.

Двете части

Условното изречение има две части: условието (с if) и резултата. „If it rains (условие), I will stay home (резултат)". Редът може да се обърне: „I will stay home if it rains". Когато if е отпред, се пише запетая.

Видовете условни изречения

В седми клас изучаваме три основни вида (типа): Zero conditional (нулев), First conditional (първи) и Second conditional (втори). Всеки изразява различен вид условие: общо, реално или нереално. Да ги разгледаме.

Zero conditional

Zero conditional изразява общи истини и факти: нещо, което винаги е вярно. Формула: if + present, present. „If you heat water, it boils" (ако загрееш вода, тя ври). Тук условието винаги дава същия резултат.

First conditional

First conditional изразява реално, възможно условие в бъдещето. Формула: if + present simple, will + глагол. „If it rains, I will stay home" (ако вали, ще остана). Това е реална възможност: вероятно ще се случи.

Кога ползваме first conditional

First conditional се ползва, когато условието е реалистично: има добър шанс да се сбъдне. „If you study, you will pass" (ако учиш, ще издържиш). Това е едно от най-полезните условни изречения за ежедневието.

Second conditional

Second conditional изразява нереално или малко вероятно условие. Формула: if + past simple, would + глагол. „If I won the lottery, I would travel" (ако спечелех от лотарията, бих пътувал). Това е мечта или хипотеза.

Реално или нереално

Голямата разлика: first conditional е за реална възможност („If it rains, I will..."), а second conditional е за нереална или въображаема ситуация („If I were a bird, I would fly"). Изборът зависи от това колко е вероятно условието.

Особеността с „were"

Във second conditional с глагола „to be" често се ползва were за всички лица: „If I were you, I would..." (Ако бях на твое място...). „If I were you" е много полезен израз за даване на съвет на английски.

Думата if

If (ако) е сърцето на условното изречение. Внимавай: след if в first conditional НЕ се ползва will („If it will rain" е грешка; правилно е „If it rains"). Условието е в present, резултатът: с will. Това е честа грешка.

Запетаята

Когато изречението започва с if (условието е отпред), след него се пише запетая: „If it rains, I will stay". Когато if е в средата, запетая не се пише: „I will stay if it rains". Това е малко, но важно пунктуационно правило.

Защо ги изучаваме

Условните изречения са навсякъде: в разговора, в плановете, в мечтите, в науката. Без тях не можеш да изразиш „ако..., то...". Те са важна и често проверявана граматична тема. Затова владеенето им е необходимо за добрия английски.

Около нас

Условни изречения ще чуеш постоянно: „If you need me, call me", „I would help if I could". Опитай да забелязваш if-изреченията в песни и филми и да разпознаваш вида им (реално или нереално условие). Така ще ги усвоиш по-естествено.

Чести грешки

Най-честата грешка е will след if в first conditional („If it will rain" е грешно: правилно е „If it rains, I will..."). Внимавай и за запетаята, когато if е отпред. Тези малки детайли често решават дали отговорът е верен на теста.

Условните в живота

Условните изречения ползваме постоянно: при планове („If I finish early, I will call you"), при съвети („If I were you, I would rest"), при мечти. Те ни помагат да говорим за възможности и последствия: едно от най-полезните умения в езика.

Кратко обобщение

Условните изречения изразяват какво става при дадено условие (с if). Zero conditional (if + present, present) е за общи истини. First conditional (if + present, will + глагол) е за реално бъдещо условие. Second conditional (if + past, would + глагол) е за нереално или въображаемо условие. След if не се ползва will; когато if е отпред, се пише запетая.