Защо Луната мени формата си

Луната не свети сама

Луната няма собствена светлина. Това, което виждаш нощем, е слънчева светлина, отразена от лунната повърхност - точно както огледало отразява лъч. Затова формата, която виждаш, зависи от това коя част от осветената Луна гледа към Земята.

Новолуние и пълнолуние

При новолуние Луната е между Земята и Слънцето, а осветената ѝ страна е обърната настрани от нас - затова не я виждаме изобщо. Около две седмици по-късно, при пълнолуние, Земята е между Луната и Слънцето и виждаме целия осветен диск като кръг.

Между двете крайности

Между новолунието и пълнолунието Луната расте - виждаш все по-голям сърп, докато стигне до пълен кръг. После намалява по същия начин, докато изчезне напълно. Целият цикъл трае около 29 дни и половина - затова старите календари са го ползвали за броене на месеците.

Опитът с топка и фенерче

Вземи топка (тя е Луната) и фенерче (то е Слънцето) в тъмна стая. Дръж топката пред себе си и бавно обикаляй с нея около главата си (тя е Земята), докато фенерчето свети отстрани. Ще видиш как осветената част на топката ту расте, ту намалява - точно както Луната в небето.

Затъмненията

Затъмнение става само в редки случаи, когато Луната, Земята и Слънцето застанат точно на една права линия. При новолуние може да стане слънчево затъмнение - Луната закрива Слънцето. При пълнолуние може да стане лунно затъмнение - сянката на Земята пада върху Луната. Затъмнение не се случва всеки месец, защото орбитата на Луната е леко наклонена спрямо тази на Земята - обикновено Луната минава над или под правата линия.

Луната като часовник и календар

Още в древността хората са забелязали, че лунните фази се повтарят с точна и предвидима поредица. Затова много от най-старите календари по света са лунни - месеците им следват точно цикъла на Луната, а не движението на Земята около Слънцето. Дори днес думата "месец" в българския език идва от старото име на Луната - защото едно нейно завъртане около Земята горе-долу отговаря на един месец от годината.

Луната отблизо

Луната е много по-малка от Земята - около четири пъти по-малка на диаметър - и се намира на около 384 000 километра от нас. Разстоянието изглежда огромно, но е достатъчно близо, за да я виждаме с невъоръжено око като диск, а не като точка, каквито са звездите. Тя няма въздух и вода на повърхността си, затова следите, оставени там, се запазват без промяна с хилядолетия.

Защо винаги виждаме едната ѝ страна

Луната се върти около собствената си ос точно толкова бавно, колкото обикаля и около Земята - около 29 дни за всяко от двете движения. Затова тя винаги е обърната към нас с една и съща страна, а "обратната страна на Луната" остава невидима от Земята. Хората са я видели чак когато космически апарати са прелетели около нея и са изпратили снимки. Това съвпадение на двете скорости на въртене не е случайно - гравитацията на Земята постепенно го е наложила на Луната.