Праисторията на българските земи

Преди писмената история

Знаеш ли, че най-старото обработено злато в света е намерено в България? Хиляди години преди писмеността по нашите земи е кипял живот. В десети клас започваме голямото пътешествие през българската история: от дълбоката древност до Възраждането. Първата спирка е праисторията.

Какво е праистория

Праисторията е най-древният период от историята: преди появата на писмеността. Тъй като няма писмени извори, тя се изучава по археологически находки: оръдия, керамика, накити, селища, гробове. Те разказват за живота на хората от хилядолетия назад.

Защо я изучаваме по находки

Без писменост хората не са оставили текстове за себе си. Затова историците и археолозите „четат" миналото по веществените следи: какво са правили, ядели, вярвали. Всяка находка е парче от пъзела. Така праисторията се възстановява търпеливо, чрез наука и разкопки.

Епохите на праисторията

Праисторията се дели на епохи според материалите за оръдия: каменна (стар и нов каменен век), каменно-медна (халколит), бронзова и желязна епоха. С всяка епоха хората овладяват нови материали и умения. Това бавно развитие е началото на цивилизацията.

Каменната епоха

В каменната епоха хората правят оръдия от камък, ловуват и събират храна, а после се научават да отглеждат растения и животни (новокаменна епоха). Преходът от лов към земеделие е огромна стъпка: хората се установяват на едно място и създават първите селища. Това променя всичко.

Най-старото злато в света

Истинска гордост е Варненският халколитен некропол: там е открито най-старото обработено злато в света (на около 6500 години). Това показва, че по нашите земи е имало развита и богата праисторическа култура. Находката е световна сензация и наша национална гордост.

Развити праисторически култури

По българските земи са съществували развити праисторически култури с умели занаятчии, земеделци и майстори. Те са правели керамика, накити, оръдия, обработвали са метали. Находките показват, че нашите земи са били сред центровете на ранната европейска цивилизация.

Бронзовата и желязната епоха

В бронзовата епоха хората овладяват сплавта бронз, а в желязната: добиването на желязо. Новите метали дават по-добри оръдия и оръжия. Развиват се занаятите, търговията, обществото става по-сложно. Така праисторията подготвя появата на първите народи и държави.

Находките разказват

Праисторическите находки (съкровища, селища, светилища) разказват за умения, вярвания и бит. Те се пазят в музеите като безценно наследство. Чрез тях днес можем да си представим живота отпреди хиляди години. Археологията е като машина на времето: тя ни връща в дълбоката древност.

Българските земи в древността

Праисторията показва, че българските земи са били обитавани и развити от най-дълбока древност, далеч преди появата на българската държава. Тук са живели и творили хора още преди хилядолетия. Това е първата глава от дългата история на земите, които днес наричаме България.

Защо я учим

Праисторията ни показва корените на цивилизацията по нашите земи и ни учи как се изучава миналото по находки. Тя буди гордост (най-старото злато в света!) и любопитство. А и поставя началото на голямата картина на българската история, която ще проследим през цялата година.

Около нас

Праисторическото наследство е близо до нас: във Варненския музей (златото), в Историческия музей, в находките по цялата страна. Опитай да разгледаш (на живо или онлайн) праисторически експонати. Помисли как археолозите разбират миналото без писмени извори: само по находки.

Първите земеделци

С новокаменната епоха хората се научават да отглеждат растения и да опитомяват животни. Това е една от най-големите промени в историята: от скитащи ловци хората стават уседнали земеделци. Раждат се селата, запасите от храна, по-сложното общество. Земеделието е началото на цивилизацията.

Селищните могили

По българските земи има множество селищни могили: хълмове, образувани от пластове на хилядолетни селища едно върху друго. Те са като „книги" на праисторията: всеки пласт разказва за един период. Археолозите ги изучават внимателно, за да разчетат живота през епохите.

Изкуство и вярвания

Праисторическите хора са правели не само оръдия, но и фигурки, накити, рисунки. Те са имали свои вярвания и обреди (например за плодородие). Това показва, че още тогава човекът е имал духовен свят и стремеж към красота. Изкуството е сред най-старите човешки занимания.

Защо находките са безценни

Всяка праисторическа находка е незаменима: тя е единственото свидетелство за изчезнал свят без писменост. Затова археологическите обекти се пазят грижливо, а иманярството (незаконното копаене) ги унищожава завинаги. Опазването на това наследство е дълг към миналото и бъдещето.

Връзка със следващите епохи

Праисторическите култури по нашите земи подготвят появата на първите исторически народи, сред които траките. Така няма рязка граница: животът тече непрекъснато от дълбоката древност нататък. Праисторията е първата глава, върху която стъпва цялата по-нататъшна история на земите ни.

Около нас

Праисторическото наследство е близо до нас: във Варненския музей (златото), в Историческия музей, в находките по цялата страна. Опитай да разгледаш (на живо или онлайн) праисторически експонати. Помисли как археолозите разбират миналото без писмени извори: само по находки.

Значението на наследството

Праисторическото наследство по нашите земи е световно признато и привлича учени от цял свят. То ни напомня, че историята на земите ни не започва с българската държава, а хилядолетия по-рано. Пазенето и изучаването му е принос към световното разбиране за древността на човека.

Кратко обобщение

Праисторията е най-древният период, преди писмеността; изучава се по археологически находки. Дели се на епохи: каменна, каменно-медна (халколит), бронзова, желязна. По българските земи са съществували развити праисторически култури. Варненският халколитен некропол пази най-старото обработено злато в света (~6500 г.). Праисторията показва дълбоките корени на цивилизацията по нашите земи.