Първата българска държава

Раждането на България

През 681 година се ражда една от най-старите държави в Европа: България. Държава, която съществува и до днес, над 1300 години по-късно! Как се случва това? В десети клас проследяваме създаването и възхода на Първата българска държава: началото на нашата история като народ и държава.

Създаването през 681 г.

Първата българска държава е създадена през 681 г. от хан Аспарух, който заселва прабългарите на Балканите и сключва договор с Византия. Така България е официално призната. 681 г. е една от най-важните дати в българската история: рожденият ден на държавата ни.

Прабългари и славяни

Българската държава се изгражда от два основни народа: прабългарите (на хан Аспарух, добри войни и държавници) и славяните (многоброен земеделски народ). По-късно към тях се добавя и наследството на траките. От сливането на тези народи се ражда българската народност.

Столицата Плиска

Първата столица на България е Плиска: голям укрепен град с дворци и крепостни стени. Тя е център на властта и културата на младата държава. По-късно столица става Преслав. Тези градове показват силата и организацията на ранната българска държава.

Хан Тервел

Хан Тервел е сред първите велики владетели. Той помага на Византия срещу арабите и спасява Константинопол: затова е наречен „спасител на Европа". Тервел укрепва и разширява държавата. Той показва, че България отрано е важна сила на Балканите и в Европа.

Хан Крум

Хан Крум е силен владетел, известен с военните си победи срещу Византия и с първите писани закони в българската държава. Законите на Крум въвеждат ред и справедливост. Той значително разширява територията на държавата и я прави още по-силна и организирана.

Хан Омуртаг

Хан Омуртаг е известен като строител и държавник: той укрепва държавата, строи дворци и крепости, поддържа мира. От негово време са останали важни надписи. Омуртаг показва, че България не е само военна сила, а и държава със строителство, ред и култура.

Покръстването (864 г.)

Огромна стъпка прави княз Борис I, който през 864 г. покръства българите: приема християнството за официална религия. Това обединява прабългари и славяни в един народ и приобщава България към християнска Европа. Покръстването е повратна точка в нашата история.

Значението на покръстването

Покръстването има огромно значение: то заличава различията между прабългари и славяни, създава единен български народ, отваря вратата към християнската култура и подготвя разцвета на българската книжовност. Борис I е сред най-далновидните владетели в нашата история.

Възход и край

След покръстването идва Златният век при цар Симеон (следващата тема). Но след векове на възход Първата българска държава отслабва и през 1018 г. попада под византийска власт. Това е краят на първата епоха от българската държавност, но не и на българския народ.

Защо я учим

Първата българска държава е началото на нашата история като народ и държава. Тя ни учи кои са корените ни, как е създадена България и защо покръстването е толкова важно. Това е знание, с което всеки българин трябва да е запознат и да се гордее: то ни казва кои сме.

Около нас

Първата българска държава е жива в паметта: 681 г. се помни като рожден ден на България; Плиска и Преслав са национални паметници. Опитай да си припомниш ключовите владетели (Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I) и какво е направил всеки. Защо 864 г. е толкова важна?

Кубрат и Стара Велика България

Преди Аспарух хан Кубрат създава държава на прабългарите, наречена Стара Велика България, в земите северно от Черно море. След разпадането ѝ синовете му се разселват. Аспарух повежда част от прабългарите на Балканите и създава Дунавска България (681 г.). Така идва нашата държава.

Договорът с Византия

Държавата на Аспарух е официално призната с договор с Византия (681 г.): могъщата империя признава новата българска държава. Това е голям дипломатически и военен успех. Признаването от Византия отрежда на България място сред държавите на Европа още от самото ѝ начало.

Силата на ранна България

Още в първите векове България е сериозна военна и политическа сила на Балканите. Тя воюва успешно с Византия, разширява териториите си и влияе на съседите. Това показва, че младата държава бързо укрепва и се превръща в значим фактор в Югоизточна Европа.

Изграждането на народността

През вековете прабългари, славяни и остатъци от траки постепенно се сливат в единен народ: българите. Общата държава, общата вяра (след покръстването) и общият език изграждат народността. Този процес е сред най-важните в нашата история: така се ражда българският народ.

Краят на Първата държава

След векове възход Първата българска държава отслабва и през 1018 г. пада под властта на Византия. Това е тежък момент, но не и краят на българите: народът остава, а след близо два века ще възстанови държавата си. Историята показва, че българският дух е устойчив.

Около нас

Първата българска държава е жива в паметта: 681 г. се помни като рожден ден на България; Плиска и Преслав са национални паметници. Опитай да си припомниш ключовите владетели (Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I) и какво е направил всеки. Защо 864 г. е толкова важна?

Едно от най-старите имена в Европа

Малко държави в Европа носят непрекъснато едно и също име от над 1300 години. България е сред тях: създадена през 681 г., тя съществува и днes. Това е повод за гордост и показва изключителната устойчивост на българската държавност и народ през вековете.

Кратко обобщение

Първата българска държава е създадена през 681 г. от хан Аспарух (със столица Плиска). Изградена е от прабългари и славяни. Велики владетели: хан Тервел (спасител на Европа), хан Крум (първите закони), хан Омуртаг (строител). Княз Борис I покръства българите през 864 г.: обединява народа и приобщава България към християнска Европа. През 1018 г. държавата пада под Византия.