Векове и хронология

Какво е хронология

Хронологията е подреждането на събитията по време: кое преди кое се е случило. Тя е основа на историята, защото без ред събитията се объркват. Хронологията отговаря на въпроса „кога?".

Единиците за историческо време

Историческото време мерим в години, векове (по 100 години) и хилядолетия (по 1000 години). Един век е дълъг колкото живота на няколко поколения.

Как броим вековете

Годините от 1 до 100 са първи век, от 101 до 200: втори век и така нататък. Затова 1878 г. е през деветнадесети век. Вековете често се пишат с римски цифри (XIX век).

Преди и след Христа

Времето се дели на преди Христа (пр.Хр.) и след Христа (сл.Хр.). Раждането на Христос е условна нулева точка. Колкото по-голямо е числото пр.Хр., толкова по-отдавна е събитието.

Броене пр.Хр.

При годините пр.Хр. броим наобратно: 500 г. пр.Хр. е по-рано от 200 г. пр.Хр. Колкото по-голямо е числото, толкова по-далеч в миналото е, защото се приближаваме към нулата отзад напред.

Лентата на времето

Лентата на времето е права линия, на която подреждаме събитията: по-ранните вляво, по-късните вдясно. Тя показва нагледно реда и разстоянието между събитията.

Епохи и периоди

Историята се дели на големи епохи: древност, Средновековие, ново време, най-ново време. Всяка епоха има свои характерни черти. Делението помага да се ориентираме в дългата история.

Подреждане на събития

За да подредиш събития, ги поставяш по дати от най-старото към най-новото. Внимавай при пр.Хр.: там по-голямото число е по-старо. Така изграждаш хронологична верига.

Защо е важна хронологията

Без хронология не можем да разберем причините и следствията в историята. Кое събитие на какво е причина се вижда само когато ги подредим по време.

Защо ни трябва хронология

Историята е пълна със събития. Без подреждане по време те се объркват и не личи кое е причина и кое следствие. Хронологията подрежда събитията и прави историята разбираема, като скелет, който държи всичко на място.

Стъпка по стъпка: кой век е дадена година

За да намериш века, гледаш стотиците. Години 1-100 са I век, 101-200: II век. За 1878 г.: стотиците са 18, прибавяш 1, значи XIX век. Хитрост: ако годината не завършва на две нули, векът е „стотици + 1".

Внимание при годините пр.Хр.

При „преди Христа" броим наобратно: 500 г. пр.Хр. е по-РАНО от 200 г. пр.Хр. Колкото по-голямо е числото, толкова по-старо е събитието. Това е най-объркващото, затова мисли за лента, която върви към нулата.

Епохи на историята

Историята се дели на големи епохи: древност, Средновековие, ново и най-ново време. Делението помага да се ориентираме в хилядолетията и да групираме сходните събития.

Лентата на времето на практика

Начертай права линия, отбележи нулата (раждането на Христос), вляво пр.Хр., вдясно сл.Хр. Постави събитията по местата им. Така веднага виждаш кое преди кое е и колко време ги дели.

Чести грешки

Най-честата грешка е да броиш годините пр.Хр. напред. И помни: 1878 г. е XIX век, а не XVIII, защото броим стотиците плюс едно. Лента на времето пред очите ти пази от тези грешки.

Полезно е да знаеш

Вековете често се пишат с римски цифри: XIX век значи деветнадесети. Когато видиш римска цифра до „век", преведи я наум в обикновено число. Така веднага разбираш за кой период става дума.

Още един пример с векове

Да определим века на няколко години. 1396 г.: стотиците са 13, прибавяме 1, значи XIV век. 1762 г.: 17 плюс 1, значи XVIII век. 2026 г.: 20 плюс 1, значи XXI век. Хитростта работи винаги, когато годината не завършва на две нули. А 1900 г. е точно краят на XIX век. Опитай сам с годината на твоето раждане: бързо ще намериш в кой век си се появил на бял свят.

Около нас

Хронология ползваме и в живота: лента на семейството, история на града, дати на празници. Когато подреждаш събития по време, мислиш като историк.