Личните местоимения: думите, които заместват имената

Какво е местоимение

Местоимението е дума, която замества име, за да не го повтаряме. Вместо "Мария взе книгата на Мария" казваме "Мария взе своята книга" или "Тя взе книгата си". Местоименията правят речта по-кратка и приятна.

Кои са личните местоимения

Личните местоимения са: аз, ти, той, тя, то (за един) и ние, вие, те (за повече от един). Те назовават участниците в общуването: този, който говори, този, на когото говорим, и този, за когото говорим.

Лице на местоимението

Личните местоимения имат лице. Първо лице е този, който говори (аз, ние). Второ лице е този, на когото говорим (ти, вие). Трето лице е този, за когото говорим (той, тя, то, те).

Число: един или повече

Местоименията имат и число. В единствено число са аз, ти, той, тя, то (за един). В множествено число са ние, вие, те (за повече). Така с една дума показваме колко са участниците.

Род в трето лице

В трето лице единствено число местоимението има и род: той (мъжки), тя (женски), то (среден). Изборът зависи от рода на съществителното, което заместваме: "столът" - той, "масата" - тя, "детето" - то.

Местоимението в изречението

В изречението местоимението върши същата работа като съществителното, което замества. "Кучето лае. То е гладно." Тук "то" замества "кучето". Затова, преди да използваш местоимение, е важно да е ясно кого замества.

Учтивата форма

Когато се обръщаме учтиво към възрастен или непознат, използваме Вие (с главна буква), дори да говорим на един човек. "Вие сте прав, господине." Това е знак за уважение в българския език.

Защо ги използваме

Без местоимения речта би била тромава и пълна с повторения. Сравни: "Иван взе чантата на Иван и Иван тръгна" с "Иван взе чантата си и тръгна". Местоименията правят езика по-естествен и лек.

Внимавай за яснота

Понякога местоимението може да обърка, ако не е ясно кого замества. "Петър каза на Иван, че той е закъснял" - кой е закъснял? Затова, когато пишеш, се грижи винаги да е ясно за кого се отнася местоимението.

Около нас

Личните местоимения използваме във всяко изречение, без дори да се замисляме. Вслушай се в един разговор и ще ги чуеш десетки пъти. Те са сред най-често употребяваните думи в езика.

Местоименията спестяват повторения

Главната полза от местоименията е, че пестят повторения. Сравни "Мария обича Мария да чете" с "Мария обича да чете". Без местоимения текстът звучи тромаво; с тях мисълта тече гладко и естествено.

Кратки форми

Освен пълните форми (мен, теб), личните местоимения имат и кратки форми (ме, те, го, я, ги). "Виждам го.", "Познавам я." Кратките форми се срещат постоянно и правят изреченията по-кратки.

Местоимението и глаголът

В българския често местоимението може да се изпусне, защото глаголът показва лицето: "(Аз) чета.", "(Ние) играем." Но когато искаме да наблегнем кой точно върши действието, го използваме: "Аз чета, а ти спиш."

Защо са важни

Личните местоимения са сред първите и най-чести думи в езика. Трябват ти, за да говориш за себе си, за другите и за света. Затова е добре да ги владееш уверено, включително учтивата форма "Вие".