Трудът и творчеството в литературата: три творби, 12. клас

На матурата на 20 май 2026 г. едната от двете теми за съчинение беше "Пътят към себе си", интерпретативно съчинение върху "Песента на колелетата". Такива задачи чакат и теб: не какво е трудът изобщо, а какво значи той в три конкретни творби. Програмата за 12. клас дава към темата "Трудът и творчеството" точно три: "Ветрената мелница" на Елин Пелин, "Песента на колелетата" на Йордан Йовков и "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Тук ще ги подредиш една до друга.

"Ветрената мелница": трудът като жизненост

Разказът на Елин Пелин започва със суша. Селската река пресъхва, водениците замлъкват и не могат да смелят житото. Тогава Лазар Дъбака и дядо Корчан се захващат да строят ветрена мелница. Селският човек не чака помощ отнякъде. Сам търси изход и влага в делото си сила и дух.

Тук трудът не е наказание, а естествена човешка потребност. Той е част от живота на общността и от връзката ѝ с природата. Затова в тази творба търси жизнерадостното светоусещане на героите, а не драмата.

"Песента на колелетата": майсторът намира смисъла

Сали Яшар някога е бил беден и прост ковач. С годините става прочут майстор на каруци, при когото идват поръчки от далечни краища. Каруците му пеят по пътищата и всяка има свой глас. Богатството обаче идва късно: двамата му сина лежат в гробищата. Сали Яшар иска да направи голямо благодеяние, което да надживее поколения. Мисли за чешма, кладенец, мост или хан, но нищо не му се струва достатъчно.

Прозрението идва чрез нощния пазач Джапар. Той разказва как е познал по песента каруцата на Чауш Ибриям и как жена му и децата са излезли да го посрещнат. Тогава майсторът разбира: "Каруци трябва да правя аз, каруци!" Самата му работа е благодеянието: по песента на каруците семействата познават, че близките им се връщат. Над всички мъки в света за него стои любовта между хората. Трудът тук е път към себе си и дар за другите.

"Балада за Георг Хених": творецът в беден свят

Въпреки заглавието творбата на Виктор Пасков е повест. Разказва я в първо лице порасналият Виктор, който си спомня детството. То минава в средата на 20. век. Домът е беден, кавгите заради парите не спират, а семейството няма дори бюфет. Бащата Марин е музикант. Той помага на стария лютиер Георг Хених, когото наричат дядо Георги. Старецът живее в крайна нищета, но не се чувства беден. Твори до последно и оставя инструментите си на малкия Виктор.

Около него много хора са сити, но духовно празни. Когато бившият му ученик Франтов се присмива на "цигулка за господ", старецът учи момчето никога да не обеднява като тези хора. Проблемът, който творбата поставя, е бездуховността на обществото. Творецът създава красота, а светът не го признава.

Какво свързва трите творби

И в трите творби трудът е създаване, а не само изкарване на хляб. Разликата е в света около човека. При Елин Пелин трудът е израз на жизнеността на селянина. При Йовков майсторът е оценен от общността и накрая разбира смисъла на делото си. При Пасков творческият труд носи удовлетворение, преплетено със страдание. Марин и Хених не получават признанието, което Сали Яшар има.

Йовков и Пасков имат и обща идея: мисията на твореца е да придава смисъл на живота. Точно това твърдение беше верният отговор на една тестова задача през август 2026 г.

За матурата

Изпитът има 41 задачи: с избираем отговор, с кратък и с разширен свободен отговор и за създаване на текст. По тази тема в досегашните изпити има задачи от няколко вида. Свързваш творба с автор, например "Ветрената мелница" с Елин Пелин. Избираш вярно твърдение за две творби. Записваш една разлика: през май 2023 г. се искаше разлика между труда във "Ветрената мелница" и в "Балада за Георг Хених". Тълкуваш заглавието "Песента на колелетата" или ролята на разказа в първо лице при Пасков.

В последната задача избираш между есе по житейски проблем и интерпретативно съчинение. През май 2026 г. съчинението беше върху "Песента на колелетата". През май 2021 г. темата "Смисълът на благодеянието" също беше зададена върху откъс от нея.