Обществото и властта: Ботев, Елин Пелин и Смирненски

Трима автори, три отговора на един въпрос: какво прави човекът, когато властта е несправедлива. Ботев зове към борба. Андрешко тихо изиграва съдия-изпълнителя. А юношата на Смирненски сам се превръща във властта, която мразеше.

В програмата за 11. клас темата "Обществото и властта" стъпва на точно три творби: "Борба" на Христо Ботев, "Андрешко" на Елин Пелин и "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Ето как всяка от тях я разгръща и как да ги свържеш.

"Борба": светът без нравствени опори

Стихотворението на Ботев е лирическа творба. Лирическият говорител започва от собственото си мрачно състояние: умът му не може да различи доброто от злото. После погледът му се разширява към обществото "у нас". Там свестните минават за луди. Глупецът почита всеки, за когото сам казва "богат е", и не пита колко души е изгорил и колко сироти е ограбил.

Ботев назовава и онези, които крепят несправедливия ред. На богатия "обществен мъчител" служат попът и черквата. Кланя му се учителят, който мъдрува заедно с вестникаря. Властта тук не е само богатият. Тя е цялата мрежа от институции, която учи хората да търпят. Религията е показана като учение за примирение: мълчи и се моли, дори когато те бият.

Внимавай за оксиморона. Това е съчетание на думи с противоположен смисъл, като "лъжи святи" в творбата. Лъжата е наречена свята и така Ботев показва как сляпата вяра се представя за истина. Финалът обръща посоката. След натрупаното отчаяние идва категоричният вик "Хляб или свинец!". Така заглавието се оказва смисълът на целия текст: борбата е отговорът на злото.

"Андрешко": човекът срещу властта

Разказът на Елин Пелин започва в зимна кал. Каруцарят Андрешко кара съдия-изпълнителя към селото, където на другия ден той ще секвестира житото на бедния Станоя. Секвестирам значи да опиша и отнема имущество по закон.

В диалога съдията нарича селяните пропаднал народ и пияници. Андрешко ги защитава: пият, но не от добро. Двамата гледат едни и същи хора с различни очи. Чиновникът вижда нарушители. Коларят вижда хора в беда.

Вътрешният монолог на героя повтаря една мисъл: "Трябва да му се помогне на човека". Андрешко не вдига бунт. Той изоставя съдията в блатото и това е развръзката. Калта се връща отново и отново в разказа и носи усещане за безизходица. Законът тук е на страната на властта, а справедливостта е на страната на малкия човек.

"Приказка за стълбата": как бунтарят става княз

Смирненски пише алегория с фантастичен персонаж, Дявола. Той пази стълбата към "ония горе", князете и принцовете. Долу стои млад плебей с изправено чело и стиснати юмруци. Той иска да се качи, за да отмъсти за своите братя, бедните.

Дяволът взима откуп на всеки три стъпала: първо слуха, после очите. За последното стъпало иска сърцето и паметта на юношата и му дава в замяна златно сърце и нова памет. С всяка загуба се променя и това, което юношата вижда долу. Стоновете стават песни, а раните стават рози. Горе той вече казва, че е принц по рождение и боговете са му братя.

Епиграфът посвещава приказката на всички, които ще кажат, че тя не се отнася до тях. Така текстът гледа право към читателя. Златното сърце е знак за безчувствие и морално падение. Темата е измяната на идеите: бунтарят стига до властта и става като нея.

Как да сравниш трите творби

И трите питат какво прави човекът пред несправедливата власт. Ботев отговаря с призив за обща открита борба. Андрешко избира тиха лична съпротива от състрадание. Смирненски показва най-тъжния изход: човекът, който побеждава, но предава себе си.

Различно е и лицето на властта. При Ботев и при Смирненски това са богатите и онези, които им служат. При Елин Пелин властта е законът и неговият чиновник. Добра ос за сравнение е "ние" в "Борба", самотният избор на Андрешко и юношата, който забравя своите братя.

За матурата

В изпитната програма за ДЗИ по БЕЛ "Обществото и властта" е една от деветте теми в компонента по литература. Задачите проверяват дали свързваш творбата с автора, жанра, героите и мотивите, дали откриваш конфликта и дали тълкуваш образи и заглавия.

В реалните изпити досега има такива задачи. За "Андрешко" са питали за конфликта, за развръзката, за смисъла на калта и за диалога със съдия-изпълнителя. За "Борба" са питали за конфликта, за значението на заглавието и за общ проблем с "Патриот" на Ботев. За "Приказка за стълбата" са питали за епиграфа и за златното сърце. През май 2024 г. темата за интерпретативно съчинение беше "Цената на компромиса" върху "Приказка за стълбата".