Освобождението: раждането на новата българска държава

На 3 март честваме нещо повече от дата: раждането на свободна България. След пет века под чужда власт страната отново се появява на картата на Европа. В единайсети клас изучаваш как точно се случва това и колко крехка и оспорвана е била новата свобода още от първия ден.

Войната, която носи свободата

Освобождението идва с Руско-турската война от 1877 и 1878 година. В нея се сражават руски войски, румънски части и български опълченци. Битките при Шипка и Плевен остават символи на героизъм. На върха Шипка шепа защитници удържат срещу многократно по-силен противник, докато пристигне помощ. Войната завършва с победа и с края на петвековното владичество.

Санстефанският договор

През март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор. Той създава голяма България, която обхваща почти всички земи с българско население. За кратко мечтата за обединение изглежда сбъдната. Но великите сили на Европа гледат с тревога на тази силна нова държава и решават да се намесят.

Берлинският конгрес и разпокъсването

Само месеци по-късно, през лятото на 1878 година, Берлинският конгрес преначертава картата. Голяма България е разпокъсана: създава се малко Княжество България, отделна Източна Румелия, а други земи остават под османска власт. Радостта се превръща в горчивина. Така се ражда националният идеал за обединение, който ще движи политиката десетилетия напред.

Първата конституция

Младата държава бързо си дава основен закон. През 1879 година в Търново е приета Търновската конституция, една от най-демократичните за времето си. Тя гарантира права и свободи и поставя основите на модерна държава. Тогава е избран и първият български княз, Александър Батенберг.

Съединението: народът поправя несправедливостта

Българите не приемат разпокъсването. През 1885 година Княжество България и Източна Румелия се обединяват в едно. Това е Съединението, извършено смело и без разрешение от великите сили. Съседна Сърбия напада, но в кратката Сръбско-българска война от същата година младата армия защитава делото. Съединението остава.

Пътят към независимостта

Формално България още признава върховенството на султана. Тази последна зависимост пада през 1908 година, когато е обявена Независимостта на България. Сега страната е напълно суверенна държава, равна на останалите в Европа. За трийсет години българите изминават пътя от поробен народ до независима държава.

Защо го помним

Освобождението показва, че свободата не е подарък, а дело, което се отвоюва и после се пази. То е извоювано с чужда помощ, но удържано със собствена воля при Съединението и Независимостта. Това е разказ за надежда, разочарование и упорство, който обяснява много от съвременна България.

Опълченците и цената на свободата

Свободата не идва даром и българите не я чакат отстрани. В Руско-турската война се сражава Българското опълчение, доброволци, готови да дадат живота си за родината. На Шипка именно опълченците, заедно с руските войници, удържат едни от най-тежките битки, понякога замеряйки врага с камъни, когато свършат патроните. Самарското знаме, дарено от руския град Самара, става свещен символ на тази саможертва. Зад сухите дати на договорите стоят хиляди такива съдби: хора, които не доживяват свободна България, но я правят възможна. Затова Освобождението не е само дипломатически акт, а и паметник на човешка смелост. Когато гледаме картата на новата държава, добре е да помним на каква цена е извоювана всяка нейна педя. Този дълг към загиналите задължава всяко следващо поколение да пази свободата, а не само да я ползва. Историята на Освобождението затова не е просто за минали битки, а за отговорност, която продължава и днес.